Цифрова крепост - Страница 108

108

— Неудачен избор на мястото за атака — безстрастно отбеляза Смит. — Улохот несъмнено е смятал, че жертвата му е изолирана от другите посетители на парка.

На екрана се видя как Улохот наблюдава сцената за момент, а после пак се изтегля под прикритието на дърветата, видимо решен да изчака.

— Сега идва моментът на предаването — подсказа Смит. — При първото гледане на филма не го забелязахме.

Сюзан гледаше събитията на екрана. Танкадо се задушаваше, но явно се опитваше да съобщи нещо на добрите самаряни, коленичили до него. След това отчаяно размаха лявата си ръка и едва не удари стареца в очите. Задържа за миг недъгавата си ръка пред погледа му. Камерата фокусира върху трите деформирани пръста на Танкадо и на единия от тях, ясно видим под испанското слънце, проблесна златният пръстен. Танкадо пак завря ръка в лицето на стареца и той отскочи. Сега Танкадо се обърна към жената и вдигна трите си криви пръста точно пред лицето й, сякаш я молеше да разбере нещо. Пръстенът блестеше под слънцето. Жената извърна поглед. Танкадо се задави, обърна се към дебелия и направи последен опит.

Изведнъж старецът се изправи и побягна нанякъде, най-вероятно за помощ. Танкадо все така държеше ръката си под носа на дебелия. Той посегна и хвана китката на умиращия, сякаш за да му помогне. Танкадо погледна нагоре към пръстите си, после се взря в очите на дебелия. И леко му кимна, сякаш му казваше: „Да“.

После тялото му се отпусна.

— Господи! — прошепна Сюзан.

Камерата се отмести към криещия се сред дърветата Улохот, но убиеца го нямаше. В кадъра влезе моторизиран полицай. Камерата рязко се върна на лежащия Танкадо. Коленичилата до него жена явно чу сирената на мотоциклета, защото се огледа тревожно и после започна да дърпа дебелия за ръката — несъмнено го умоляваше да се махат. Двамата забързано се отдалечиха.

Камерата даде Танкадо в едър план. Ръцете му бяха събрани върху безжизнения му гръден кош. Пръстена го нямаше.

118.

— Това е доказателство — решително заяви Фонтейн. — Танкадо сам предава пръстена. Искал е да се отърве от него… явно, за да не попадне у нас.

— Но, господин директор — възрази Сюзан, — в това няма логика. Ако Танкадо не е осъзнавал, че е смъртно ранен, защо ще иска да даде някому кода?

— Съгласен съм — обади се Джаба. — Той е бунтовник, но бунтовник със съвест. Едно е да ни накара да си признаем за TRANSLTR, съвсем друго — да предаде на света нашата база данни.

Фонтейн го изгледа. Явно не вярваше на ушите си.

— Ти наистина ли вярваш, че Танкадо е искал да спре този червей? Нима допускаш, че последните му мисли са били за бедната АНС?

— Тунелният блок изтънява! — извика някой от техниците. — Пълна уязвимост след максимум петнайсет минути!

— Ето какво ще ви кажа — продължи директорът, поел контрола в ръцете си. — След петнайсет минути всяка страна от Третия свят ще научи как да създаде междуконтинентална балистична ракета. Ако някой в тази стая смята, че има по-добър кандидат за кил-код от фразата на този пръстен, аз целият съм слух. — Директорът направи пауза. Никой не проговори. Той се обърна отново към Джаба и двамата кръстосаха погледи. — Танкадо е предал пръстена си с цел, Джаба. Дали е мислел, че така го скрива по-далеч от нас, или си е представял, че дебелакът ще изтича до първия телефон и ще ни се обади с информацията, не знам и не ме интересува. Въвеждаме цитата. Веднага. Точка!

Джаба пое дълбоко дъх. Знаеше, че Фонтейн е прав — по-добра алтернатива не съществуваше. Времето стремително изтичаше.

— Добре… — Джаба придърпа клавиатурата. — Господин Бекър? Дайте ми текста, моля! Внимателно и без да бързате…

Дейвид Бекър прочете цитата и Джаба го въведе. Когато свършиха, двамата провериха правилността на текста без интервалите. Сега в централния прозорец на видеостената се виждаше:

...

QUISCUSTODIETIPSOSCUSTODES

— Не ми харесва — прошепна Сюзан. — Не е елегантно.

Джаба се поколеба с пръст над клавиша ENTER.

— Вкарай го — нареди Фонтейн.

Джаба удари клавиша с пръст. В следващата секунда цялата зала разбра, че това е грешка.

119.

— Ускорява се! — извика Соши от дъното на залата. — Това не е кодът!

Всички се вкамениха. На екрана пред тях имаше съобщение за грешка:

...

ГРЕШКА ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО. ДОПУСКАТ СЕ САМО ЦИФРИ.

— Мамка му! — изкрещя Джаба. — Само цифри! Трябвало е да въведем някакво число! Сега вече се преебахме! Този пръстен е боклук!

На централния екран, точно под съобщението за грешка, ви-ар програмата рисуваше ужасяваща картина. В мига, в който се предаде и третият файъруол, няколко черни линии, представляващи хакери-мародери, се хвърлиха неумолимо към ядрото на системата. С всеки момент към тях се присъединяваше нова линия. И следваща…

— Гъмжи от хакери! — извика Соши.

— Потвърждавам опити за презокеанска връзка! — предупреди друг техник. — Явно се разчува.

Сюзан отмести поглед от картината на рухващите файъруоли и насочи вниманието си към страничния екран. Филмът с убийството на Танкадо бе започнал отначало. Познатата й вече последователност от образи бе зациклена до безкрай: Танкадо се хваща за гърдите, пада и с изражение на безкрайна паника насила навира пръстена си на групичка случайни и нищо неподозиращи туристи. „Няма логика помисли си тя. — Ако не е знаел, че ние сме поръчали убийството му“. Но нищо логично не й идваше наум. Вече бе прекалено късно. „Нещо изпускаме“.

Не екрана броят на „блъскащите по вратата“ хакери се удвояваше на всеки няколко минути. Отсега нататък числото щеше да нараства експоненциално. Хакерите са едно голямо семейство и мечтаят да споделят новината за поредната паднала жертва.

108