Цифрова крепост - Страница 13

— Всички имаме право на своите тайни. И аз ще се погрижа един ден това да стане възможно.

7.

Сюзан беше смаяна. „Енсей Танкадо е написал програма, създаваща неразбиваем шифър“. Това й се струваше просто нелепо.

— „Цифрова крепост“ — поясни Стратмор, — така я е нарекъл. Абсолютното оръжие срещу разузнавателните действия. Ако тази програма стигне по някакъв начин до пазара, всеки третокласник с модем ще може да изпраща шифри, срещу които АНС ще е безпомощна.

Но тревогите на Сюзан бяха далеч от възможните политически последствия. Тя продължаваше да се бори със самата идея за съществуването на такава програма. Беше прекарала живота си в разбиване на шифри и дълбоко в себе си отказваше да приеме, че програмата изобщо може да съществува. „Всеки код е разбиваем… принципът на Бергофски“. Чувстваше се като атеист, внезапно озовал се лице в лице с Бога.

— Ако това нещо се изплъзне от контрол… — прошепна тя, — краят на криптографията ще стане неминуем.

— Което е най-малкият ни проблем.

— Не можем ли да купим Танкадо с пари? Зная, че ни ненавижда, но не може ли да му предложим няколко милиона долара? Няма ли начин да го убедим да не разпространява програмата?

Стратмор се изсмя:

— Няколко милиона?! Ти наистина ли нямаш представа колко струва това нещо? Всяко правителство с всичкия си ще наддава на този търг, ако се състои. Как си представяш един ден някой да се изправи пред президента и да му заяви, че все още подслушваме кабелите на иракчаните, но вече не можем да разчитаме прехванатите съобщения? Не става дума само за затрудненията на АНС — този проблем се отнася до цялата разузнавателна общност. Нашата организация обезпечава информационно много други — ФБР, ЦРУ, Бюрото за борба с наркотиците, всички те, образно казано, ще „ослепеят“. Пратките на наркокартелите, големите корпорации ще могат да осъществяват трансфер на парични средства, без да оставят никаква документна следа, което ще върже ръцете на данъчната служба, терористите невъзмутимо ще си говорят по интернет… ще настъпи истински хаос.

— ФЕГ обаче ще празнува — пребледняла напомни Сюзан.

— ФЕГ нямат дори представа с какво се занимаваме тук. Ако можеха някак да узнаят колко терористични атаки сме предотвратили благодарение на възможността ни да разбиваме шифри, предполагам, биха запели друга песен.

Сюзан беше съгласна, но беше и реалистка — ФЕГ никога нямаше да научат за ключовата роля на TRANSLTR. TRANSLTR наистина бе помогнал да се отразят ред атаки, но добитата по този начин информация бе засекретена и никога нямаше да стане достояние на широката общественост. И съображенията зад тази секретност бяха пределно прости: правителството не можеше да си позволи масовата истерия, до която би довело разкриването на истината. Никой не знаеше как ще реагират хората на новината, че само миналата година две фундаменталистки групи, действащи на американска територия, бяха спрени часове преди нанасяне на ядрени удари.

Атомната атака обаче не бе единствената заплаха. Миналия месец например TRANSLTR бе помогнал за предотвратяването на една от най-гениално замислените терористични атаки. Една антиправителствена организация бе разработила план с кодово име „Шеруудския лес“. Обект на операцията бе нюйоркската Фондова борса, а самата идея зад плана бе „преразпределение на богатството“. В течение на шест дни членовете на групата разположиха двайсет и седем излъчвателя в сградите около Борсата. При активирането си устройствата трябваше да създадат мощен магнитен поток и едновременното им задействане щеше да генерира магнитен импулс с мощност, достатъчна, за да изтрие съдържанието на всички запомнящи устройства на магнитен носител във Фондовата борса — твърдите дискове на компютрите, записания в ROM фърмуер, магнитните ленти с архивираната на тях информация и дори дискетите. Всички записи, удостоверяващи кой кому какво дължи, трябваше да бъдат изтрити безвъзвратно.

Поради естеството на действието им бе от първостепенна важност устройствата да бъдат задействани едновременно и поради тази причина излъчвателите бяха свързани по интернет. През периода, предшестващ момента на операцията, устройствата бяха обменили безкраен поток зашифрована синхронизираща информация. АНС естествено бе прехванала данните — бяха възприети като мрежова аномалия от неизвестен характер, в резултат на което не им бе даден нужният приоритет. Но след като TRANSLTR си свърши работата и разшифрова потоците, аналитиците веднага установиха, че става дума за предварителна синхронизация. Излъчвателите бяха локализирани и демонтирани цели три часа преди да бъдат задействани.

Сюзан разбираше, че без TRANSLTR АНС ще е безпомощна срещу висшите форми на електронен тероризъм. Тя погледна монитора с информацията за изтеклото време. „Над петнайсет часа, господи!“ Дори ако шифърът на Танкадо бъдеше разбит в следващата секунда, за АНС това щеше да е равностойно на загуба с нокаут. Отдел „Крипто“ щеше да се мъчи по цяло денонощие над две кодирани съобщения, а дори при сегашното темпо на обработка от 150 на ден, списъкът на прехванатите съобщения, чакащи ред на опашката, непрестанно се удължаваше.

— Танкадо ми се обади миналия месец — каза Стратмор и прекъсна размишленията й.

Тя го погледна.

— На теб?

— Да ме предупреди.

— Да предупреди теб? Че защо… нали те мрази?

— Обади се да ми каже, че оптимизира алгоритъма за създаване на неразбиваем шифър. Не му повярвах.

— Но защо да ти казва? — не се успокояваше Сюзан. — Предложи ли ти да го купите?