Цифрова крепост - Страница 40

Хейл се усмихна.

— А, да… принципът на Бергофски.

— Подкрепен от здравия разум — отсече тя.

— Кой знае… — театрално въздъхна Хейл. — Има повече неща на небето и земята, отколкото могат да бъдат разбрани от твоята философия.

— Моля?

— Шекспир — поясни Хейл. — „Хамлет“.

— Изглежда, доста си чел, докато си бил в ареста.

Хейл се позасмя.

— Наистина, Сюзан, не ти ли е минавало през ума, че може да е възможно… че може би Танкадо наистина е измислил неразбиваем алгоритъм?

Разговорът започваше да лази по нервите на Сюзан.

— Е, в края на краищата ние не успяхме да го направим.

— А може би Танкадо е по-добър от нас.

— Може — съгласи се Сюзан с престорена незаинтересованост.

— Ние си кореспондирахме известно време — небрежно подхвърли Хейл. — Танкадо и аз.

Сюзан го погледна. Едва успя да скрие смайването си.

— Така ли?

— Да. След като разбрах алгоритъма на „Скипджак“, той ми писа… каза, че сме били братя в глобалната битка за правото на цифрова неприкосновеност.

Сюзан едва скриваше недоверието си. Хейл във връзка с Танкадо! Постара се да изглежда безразлична. Междувременно Хейл продължаваше:

— Той ме поздрави, че съм доказал съществуването на „задна врата“ в „Скипджак“ — нарече го постижение в името на правата на хората по света. Трябва да признаеш, Сюзан, че все пак „задната врата“ в „Скипджак“ си беше доста подла като замисъл. Да четеш всички имейли по света! Ако питаш мен, Стратмор заслужаваше да бъде заловен!

— Грег — повиши тон загубилата търпение Сюзан, която с мъка овладяваше гнева си, — смисълът на „задната врата“ беше в това АНС да може да чете имейлите, които застрашават националната ни сигурност.

— О, така ли било? — невинно въздъхна Хейл. — А слухтенето зад гърба на средния гражданин беше само удачно стечение на обстоятелствата?

— Ние не подслушваме средните граждани и ти много добре знаеш това. ФБР може да подслушва телефони, но това не означава, че подслушват всеки телефонен разговор.

— Ако разполагаха с достатъчно хора, щяха да го правят.

Сюзан реши да не обръща внимание на заяждането.

— Правителствата трябва да имат правото да събират информация, която застрашава общото благо.

— Исусе Христе… — отново въздъхна Хейл, — говориш като че ли Стратмор ти е промил мозъка. Знаеш отлично, че ФБР не може да подслушва всеки разговор — трябва да имат съдебна заповед. Но манипулиран стандарт за шифроване означава, че АНС би могла да подслушва всеки, винаги, навсякъде.

— Прав си… би трябвало да можем да правим това! — Гласът на Сюзан бе станал нетипично остър. — Ако не беше разкрил онази „задна врата“ в „Скипджак“, щяхме да имаме достъп до всеки код, който бихме имали нужда да разбием, а не само до онова, с което може да се справи TRNASLTR.

— Ако аз не бях намерил „задната врата“ — възрази Хейл, — щеше да го направи някой друг. Аз просто ви спасих задниците. Можеш ли да си представиш как щеше да се разсмърди, ако „Скипджак“ бе вече приет за широка употреба, когато гръмнеше новината?

— Мога — отвърна рязко Сюзан. — А сега са ни се лепнали параноиците от ФЕГ, убедени, че вграждаме „задна врата“ във всичките си алгоритми.

— Ами… не го ли правим? — невинно попита Хейл и когато Сюзан го изгледа смразяващо, побърза да отстъпи: — Добре де… по този въпрос вече е безсмислено да се спори. Построихте си TRANSLTR, имате си светкавичен източник на информация. Можете да четете каквото искате, когато пожелаете и… никой не ви задава въпроси. Вие победихте.

— Да не би да искаш да кажеш „Ние победихме“? Доколкото знам, работиш за АНС.

— Не е за дълго — подсмихва се Хейл.

— Не ми давай надежди.

— Говоря сериозно. Ще се махна оттук.

— Е, това ще ме съсипе.

Сюзан се улови, че иска да наругае Хейл за всичко, което вървеше наопаки. Искаше да му накрещи за „Цифрова крепост“, за проблемите си с Дейвид, за това, че е тук, а не в Смоуки Маунтинс… само че нито едно от тези неща не бе по негова вина. Единствената вина на Хейл бе в това, че беше непоносим. Сюзан усещаше, че трябва да е по-благородна от него. В крайна сметка в задълженията й на старши криптолог влизаше да се грижи за атмосферата на работното място, да образова хората, да бъде за пример. Хейл беше млад и още наивен.

Сюзан го погледна. Усещаше безсилие, че човек с неговия талант, вместо да бъде находка за „Крипто“, все още не е осъзнал важността на задачата пред АНС.

— Грег — каза тя вече съвсем спокойно, — днес съм притисната от важни задачи. Признавам, ядосах се, когато те чух да приказваш за АНС като някой, дето наднича отвън през прозореца. Тази организация е създадена с една цел да опазва сигурността на нашата страна. Да, това може да предполага раздрусване на някое и друго дърво в очакване понякога отгоре да падне гнила ябълка. Но аз мисля, че повечето граждани с готовност биха пожертвали част от правата си, ако знаят, че срещу това „лошите“ няма да могат да разиграват коня си. — Хейл не казваше нищо. — Рано или късно — продължи Сюзан — народът на тази нация ще почувства необходимост да повярва някому. Около нас има толкова много добри неща… но в доброто е размесено и доста зло. Някой трябва да има достъп до едното и до другото, и да отдели доброто от злото. Това е нашата работа. Това е нашият дълг. Независимо дали това ни харесва, или не, между демокрацията и анархията има една слаба вратичка. И АНС охранява тази вратичка.

Хейл кимна замислено.

— Quis custodiet ipsos custodes? — И като видя неразбиращия поглед на Сюзан, побърза да обясни: — Латински. От „Сатири“ на Ювенал. Означава „Кой ще пази пазачите?“.