Цифрова крепост - Страница 82

Разнесе се трясък и раздиращо ушите стържене на метал. Но нямаше болка. В следващия миг Бекър установи, че е на открито — по някакво чудо задната стена на хангара сякаш се бе изпарила и веспата подскачаше по затревена поляна. Таксито също беше тук — голям лист закачила се за него ръждясала ламарина се откъсна и прелята като платно над главата на Бекър.

С лудо биещо сърце, Бекър завъртя ръчката на газта и се скри в нощта.

84.

Джаба приключи с последната спойка и удовлетворено въздъхна. Изключи поялника, остави фенерчето и остана легнал в тъмнината на големия компютър, за да си отдъхне. Беше като пребит. Вратът го болеше. Работата в компютър винаги бе изпитание, особено за човек с неговите габарити.

„А ги правят все по-малки“, със съжаление помисли той. Затвори очи в напълно заслужен миг на отдих и в този момент някой го задърпа за обувката.

— Джаба! Излез веднага! — извика женски глас.

„Стига вече, Мидж“, простена той наум.

— Джаба! Веднага!

Той с нежелание започна да се измъква.

— За бога, Мидж! Нали ти казах… — Но не беше Мидж.

Джаба се ококори от изненада.

— Соши?!

Соши Кута бе четиридесеткилограмово шило. Освен това беше и дясната ръка на Джаба — випускничка на Масачузетския технологичен институт, сис-сек с мозък, който сечеше като бръснач. Често оставаше до късно с Джаба и беше една от малцината в екипа му, които не се страхуваха от него. Изгледа го и попита рязко:

— Защо не отговаряш на телефона си? Не реагира и на повикването ми…

— Повикването ти? — повтори тъпо Джаба. — Но аз мислех, че е…

— Няма значение. С главната база данни става нещо странно.

Джаба погледна часовника си.

— Странно? — Сега вече имаше повод за загриженост. — По-конкретно?

Само след секунди Джаба се носеше на пълна скорост по коридора към компютъра с базата данни.

85.

Грег Хейл лежеше свит на кълбо на пода във „Възел 3“. Сюзан и Стратмор го бяха домъкнали дотук и бяха завързали ръцете и краката му с дванайсетжилен кабел за лазерни принтери. Сюзан още не можеше да спре да се възхищава на изкусния маньовър, изпълнен от началника й. „Разиграл е обаждането!“. По някакъв непостижим начин Стратмор бе пленил Хейл, беше спасил живота й и бе спечелил време за пренаписването на „Цифрова крепост“.

Сюзан погледна с нескривано безпокойство вързания криптолог. Хейл дишаше тежко. Стратмор седеше на дивана, положил с видимо неудобство пистолета в скута си. Сюзан отново насочи вниманието си към терминала на Хейл и продължи търсенето на случайни низове.

Четвъртата итерация приключи без резултат и програмата изписа на екрана: „Лош късмет“. Тя въздъхна:

— Може да се наложи да изчакаме Дейвид да намери копието на Танкадо.

Стратмор я погледна неодобрително.

— Ако Дейвид се провали или ако ключът на Танкадо попадне в чужди ръце…

Нямаше нужда да довършва мисълта си. Сюзан разбираше. Докато файлът с „Цифрова крепост“, достъпен в интернет, не бъдеше подменен с модифицираната от Стратмор версия, ключът на Танкадо оставаше потенциално опасен.

— След като направим подмяната — поясни Стратмор, изобщо няма да ме вълнува колко ключа се мотаят някъде. Всъщност колкото повече, толкова по-весело. — Той й направи знак с ръка да продължава. — Но дотогава ще се надпреварваме с времето.

Сюзан отвори уста да потвърди, че напълно разбира сериозността на ситуацията, но думите й бяха заглушени от оглушителен вой на сирена. Тишината в „Крипто“ бе раздрана от предупредителен сигнал, идващ откъм подземните нива. Сюзан и Стратмор се спогледаха изненадани.

— Какво е това? — извика Сюзан.

— TRANSLTR! — Стратмор бе видимо загрижен. — Прегрява! Хейл май е прав, че аварийното захранване не може да подава достатъчно фреон.

— Нали можеше да се самоизключва?

Стратмор помисли малко и каза:

— Явно има някаква повреда.

В тъмнината над „Крипто“ внезапно блесна жълта алармена светлина и започна да пулсира.

— Най-добре ще е да спреш програмата! — извика Сюзан.

Стратмор кимна. Въображението бледнееше пред онова, което можеше да се случи, ако три милиона силициеви процесори прегрееха и се възпламеняха. Стратмор трябваше да се качи при своя терминал, за да прекъсне оттам обработката на „Цифрова крепост“. Нещо повече — трябваше да побърза, преди някой извън „Крипто“ да забележи проблеми и да реши да вдигне тревога.

Стратмор погледна все още намиращия се в безсъзнание Хейл, сложи беретата до Сюзан и извика над воя на сирената:

— Веднага се връщам! — На излизане през дупката в стъклената стена на „Възел 3“ й напомни през рамо: — И намери ключа!

Сюзан погледна недоволно резултата от непродуктивното търсене на ключовата фраза и се помоли наум Стратмор да побърза с изключването на TRANSLTR. Шумът и бляскащите светлини в „Крипто“ бяха като при изстрелване на ракета.

Хейл се размърда на пода. Всеки вой на сирената го караше да се мръщи. Сюзан се изненада, като видя, че е взела беретата. Накрая Хейл отвори очи и видя Сюзан Флечър изправена над него и с насочен в чатала му пистолет.

— Къде е ключът? — попита тя.

Но Хейл имаше проблеми с ориентацията.

— Какво… стана?

— Стана това, че се издъни — обясни му тя. — Казвай къде е ключът.

Хейл опита да помръдне ръце и едва сега осъзна, че са вързани. Лицето му се напрегна от паника.

— Пусни ме!

— Ключът — настоя Сюзан.

— Нямам никакъв ключ. Пусни ме! — И Хейл опита да се надигне. Успя само да се претърколи.

Сюзан отново се възползва от паузата между сигналите на сирената и му извика: