Цифрова крепост - Страница 101

101

Тунелът се стесни. Отнякъде се разнесе ехо на чужди стъпки — уверената походка на човек, който знае къде отива. Бринкерхоф и Сюзан спряха и се обърнаха.

Към тях се приближаваше грамаден чернокож мъж. Сюзан го виждаше за пръв път. Мъжът я изгледа с пронизващ поглед и попита с глас, нетърпящ противоречие:

— Коя е тази?

— Сюзан Флечър — побърза да отговори Бринкерхоф.

Грамадният мъж изви вежди. Макар с мокри дрехи и покрита със сажди, Сюзан бе по-впечатляваща, отколкото си я бе представял.

— А командър Стратмор? — попита той.

Бринкерхоф поклати скръбно глава.

Мъжът не каза нищо, само отмести за момент очи. После отново погледна Сюзан.

— Лиланд Фонтейн — представи се той и й подаде ръка. — Радвам се, че сте добре.

Сюзан го гледаше неспособна да каже каквото и да било. Знаеше, че все някой ден би трябвало да се запознае с директора, но не си беше представяла, че срещата им може да стане при подобни обстоятелства.

— Елате, госпожице Флечър — каза Фонтейн и тръгна пред тях. — В момента ни трябва цялата помощ, която можем да получим.

Коридорът свършваше с метална стена. Фонтейн въведе код за влизане, като вкара ръката си във вградената криптокутия и след това сложи дясната си ръка върху малък стъклен панел. Отдолу проблесна светлината на скенер. Миг по-късно масивната стена с грохот започна да се плъзга наляво.

В АНС имаше само едно място, смятано за по-свещено от залата на „Крипто“, и Сюзан Флечър разбираше, че й предстои да влезе в него.

109.

Командният център на главната база данни на АНС представляваше умалено копие на центъра за управление на полети на НАСА. Дванайсет компютърни работни станции бяха подредени срещу видеостена с размери девет на дванайсет метра в дъното на залата. По екрана пробягваха числа и диаграми, появяваха се и изчезваха, сякаш някой си играеше с дистанционното на телевизор. Техници бягаха по работните станции и влачеха дълги разпечатки. Всички ръкомахаха и крещяха. Цареше пълен хаос.

Камерата беше разположена на 75 метра под земята и така беше защитена както от атомен взрив, така и от електромагнитна бомба, чийто поразяващ импулс изважда от строя всякаква електроника.

Една от работните станции бе монтирана на издигнат подиум в центъра на залата. Пред нея стоеше Джаба и ръмжеше заповеди на подчинените си. Беше величествен като древен крал. На екрана пред него бе изписано съобщение. Съобщение, което бе до болка познато на Сюзан. Букви с размер, достоен за билборд, заплашително предупреждаваха:

...

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Като впримчена в сюрреалистичен кошмар, Сюзан последва Фонтейн към подиума. Светът около нея се бе свил в малка топка с размити очертания.

Джаба ги видя и се извърна към тях като побеснял бик.

— Не създадох „Гонтлит“ за удоволствие!

— „Гонтлит“ вече го няма — отговори Фонтейн.

— Нищо ново, директоре — изръмжа Джаба. — Ударната вълна ме събори на пода по задник! Къде е Стратмор?

— Командър Стратмор е мъртъв.

— Нищожно възмездие.

— По-спокойно, Джаба — сряза го директорът. — Кажи ми как стоят нещата. Колко е опасен този вирус?

Джаба изгледа началника си и избухна в смях:

— Вирус ли? — Острият му глас проехтя в подземната камера. — Мислите си, че е вирус?

Фонтейн си замълча. Дръзкото поведение на Джаба беше в разрез със служебната йерархия, но Фонтейн разбираше, че нито моментът, нито мястото са подходящи да го постави на мястото му. Тук, долу, Джаба стоеше по-високо и от Бог. Защото компютърните проблеми имаха свойството да не се съобразяват с длъжност и пост.

— Не е ли вирус? — с надежда попита Бринкерхоф.

Джаба изсумтя презрително.

— Вирусите имат механизъм за репликация, симпатяго! Това нещо няма.

Сюзан пристъпи напред. Все още не можеше да се съсредоточи.

— В такъв случай какво става? — попита Фонтейн. — Мислех, че имаме вирус.

— Вирусите… — започна Джаба и изтри потта от челото си. — Вирусите се възпроизвеждат. Те създават клонинги на самите себе си. Те са суетни и глупави… бинарни егоманиаци. Плодят се по-бързо от зайци. Това е и тяхната слабост — човек, който знае какво прави, може да ги кръстоса и да ги прати в трета глуха. За нещастие тази програма няма его и не желае да се възпроизвежда. Тя е абсолютно целенасочена. Допускам дори, че след като постигне целта си тук, тя ще извърши двоично самоубийство. — Джаба почтително разпери ръце към предвиждания хаос на големия екран. — Дами и господа… — той въздъхна, — пред вас е камикадзето на компютърните нашественици — червеят.

— Червей?! — простена Бринкерхоф.

— Да, червей — разгорещи се Джаба. — Никакви сложни структури, най-първични инстинкти: яж, отделяй, пълзи. Това е. Простота. Смъртоносна простота. Прави, каквото е програмиран да прави, и се изнася.

Фонтейн го изгледа строго.

— И какво точно е програмиран да прави този червей?

— Нямам представа — отговори Джаба. — В момента се придвижва и се прикачва към секретните ни данни. След това… след това може да направи всичко. Може да реши да изтрие всичките ни файлове, а може да реши да запише усмихнати личица в определени файлове за случилото се в Белия дом.

— Можеш ли да го спреш? — попита все така спокойно Фонтейн.

Джаба въздъхна и се обърна към екрана.

— И за това нямам представа. Всичко зависи от това колко ни е ядосан авторът му. — Той посочи подканващото съобщение на стената. — Може ли за начало някой да ми каже какво означава това?

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

101