Цифрова крепост - Страница 11

— Нещо не разбирам — възрази тя. — Ние не говорим за реконструиране на някаква сложна функция, става дума за метода на грубата сила. Пи Джи Пи, Луцифер, Ди Ес Ей — каква е разликата? Алгоритъмът генерира ключ, който смята за надежден, а TRANSLTR изчерпва възможните комбинации, докато не го намери.

Стратмор вложи в гласа си контролираното търпение на добър учител.

— Да, Сюзан, TRANSLTR винаги намира ключа… дори когато е огромен. — Той направи дълга пауза. — Освен ако…

Сюзан искаше да проговори, но разбираше, че Стратмор само прави драматична пауза, за да хвърли бомбата. Освен, ако…?

— Освен, ако компютърът не знае, че вече е разбил шифъра.

Сюзан едва не падна от стола.

— Какво?!

— Освен, ако компютърът не открие правилния ключ, но продължи със следващата комбинация, понеже не е разбрал, че го е подминал. — Стратмор изглеждаше нещастен. Според мен алгоритъмът използва цикличен открит текст.

Сюзан зяпна.

Идеята за функция, осъществяваща цикличен открит текст, бе изложена за пръв път в малко известна статия от 1987 година на унгарския математик Йожеф Харни. Понеже компютрите, използващи метода на грубата сила, за да разбият един или друг шифър, проверяват резултата от прилагането на всеки изпробван ключ, като търсят в разшифровката идентифицируеми думи или фрагменти от такива, Харни предлагаше шифроващ алгоритъм, който в допълнение към стандартната функция по кодиране измества разкодирания текст на променливо отместване. На теория това би трябвало да доведе до непрестанно самомодифициращ се текст, който възпрепятства откриването на разпознаваеми думи, а това не позволява да се сложи край на алгоритъма за търсене на правилния ключ. Концепцията бе нещо като идеята за колонизиране на Марс — приемлива на интелектуално ниво, но понастоящем отвъд човешките възможности за реализация.

— И откъде се появи това чудо? — попита тя.

Началникът й не бързаше да отговори.

— Един програмист го публикува в публичния сектор.

— Какво?! В тази сграда работят най-добрите програмисти на света! И всички ние заедно така и не се доближихме до успешната реализация на циклично ротиращ открит текст. Не ми казвай, че някакъв пънк с домашен компютър е намерил начин да го постигне!

Стратмор понижи глас в съзнателно усилие да я успокои:

— Не бих нарекъл този човек „пънк“.

Но Сюзан не го слушаше. Беше убедена, че трябва да има някакво друго обяснение: грешка в програмата, вирус — всичко друго бе по-вероятно от неразбиваем код.

Стратмор я изгледа строго.

— Този алгоритъм е създаден от един от най-гениалните криптолози на всички времена.

Но Сюзан не бе убедена — най-гениалните криптолози на всички времена работеха в нейния отдел, което означаваше, че ако някой от тях бе измислил този алгоритъм, тя трябваше първа да научи за това.

— Кой? — рязко попита тя.

— Е, сигурен съм, че би могла и сама да се сетиш — каза Стратмор. — Този човек не обичаше много АНС.

— Да, това адски стеснява кръга! — саркастично подметна тя.

— Работил е върху TRANSLTR. Беше човек, за когото не съществуваха правила. Беше депортиран по мое настояване.

Няколко секунди Сюзан не можеше да се сети за кого става дума, после пребледня.

— О, боже мой!…

Стратмор кимна.

— Цяла година се хвалеше пред общността, че е направил съществен прогрес в работата си над алгоритъм, устойчив на метода на грубата сила.

— Н-но… — заекна Сюзан. — Мислех, че блъфира! Нима наистина го е направил?

— Да, той — върховният програмист.

— Но… това означава, че…

Стратмор я погледна право в очите.

— Да, Енсей Танкадо току-що прати TRANSLTR в историята.

6

Въпреки че Енсей Танкадо бе роден след Втората световна война, той старателно бе изучил всичко, свързано с нея, особено обстоятелствата около кулминацията — експлозията, при която бяха загубили живота си 100000 негови сънародници.

Хирошима, 8:15 сутринта, 6 август 1945 — отвратителен акт на унищожение. Безсмислена демонстрация на сила от една страна, която вече бе спечелила войната. Танкадо бе приел това. Онова, което не можа да приеме, бе, че бомбата го бе лишила от майка. Майка му бе починала по време на раждането му заради усложнения, дължащи се на радиационното заразяване, от което бе пострадала години преди това.

През 1945, още преди Енсей да бъде роден, майка му, като много нейни приятелки, бе заминала за Хирошима като доброволка в центровете за лечение на обгарянията. И бе станала хибакуша — една от поразените. След деветнайсет години, на трийсет и шест годишна възраст, докато лежала в родилното с тежък вътрешен кръвоизлив, тя разбрала, че краят на страданията й наближава. Не знаела само, че смъртта ще й спести най-големия ужас — да види единствения си син с малформации.

Бащата на Енсей така и не видял сина си. Смазан от загубата на съпругата си, унизен от съобщената му новина, че роденото с вродени дефекти дете най-вероятно няма да доживее следващия ден, той излязъл от болницата и повече не се върнал. Предали Енсей Танкадо в дом на осиновители.

Всяка нощ младият Танкадо гледал изкривените си пръсти, вкопчени в куклата за пожелания дарума, и се заричал да отмъсти… да отмъсти на страната, отнела майка му и унизила баща му до степен да се отрече от него. Но не знаел, че предстояло съдбата да се намеси.

Един февруарски ден от дванайсетата година от живота на Енсей някакъв производител на компютри в Токио се обадил в дома на приелото го семейство и попитал дали тяхното дете би се съгласило да участва в групата за изпитания на нова клавиатура, разработвана за деца-инвалиди. Семейството дало съгласието си.