Цифрова крепост - Страница 10

— Ами… — поколеба се тя. — Преди няколко месеца попаднахме на прехванато по линията на КОМИНТ съобщение, което ни отне близо час, но просто бяха използвали необичайно дълъг ключ… десет хиляди бита или нещо подобно.

Стратмор изсумтя неопределено.

— Час, казваш? А изпитанията на гранични случаи?

Сюзан сви рамене.

— Е, включим ли диагностиката, очевидно сме имали и по-продължителна работа.

— Колко?

Сюзан не можеше да разбере накъде бие Стратмор.

— Сър — официално отговори тя, — миналия март изпробвах алгоритъм срещу сегментиран ключ с дължина един милион бита: функции с неправилни цикли, клетъчни автомати и други подобни. Независимо от всичко TRANSLTR се справи.

— За колко време?

— Три часа.

Стратмор изви въпросително вежди.

— Три часа? Толкова дълго?

Сюзан се намръщи. През последните три години работата й се състоеше в това да прави фината настройка на най-тайния компютър на света и по-голямата част от програмните решения, спечелили на TRANSLTR тази квалификация, бяха нейна разработка. Все пак ключ с дължина един милион бита изглеждаше малко нереалистичен сценарий.

— Окей — каза Стратмор. — С други думи, дори в екстрени ситуации най-сложният код, подаван на TRANSLTR, е устоял около три часа, така ли е?

— Да. Може да се резюмира по този начин.

Стратмор поспря, сякаш се готвеше да каже нещо, за което щеше да съжалява.

— TRANSLTR се натъкна на нещо… — започна той и замълча.

Сюзан изчака, после попита:

— Отнело му е повече от три часа?

Стратмор кимна.

Сюзан не беше впечатлена.

— Нова диагностика? Нещо от отдел „Защита на системите“?

Стратмор поклати глава.

— Файлът пристигна отвън.

Сюзан изчака да чуе края на шегата, но Стратмор не продължи.

— Външен файл? Кажи ми, че не се шегуваш, моля те!

— Бих искал да е така. Постъпи в опашката за пакетна обработка снощи към единайсет и трийсет. И досега не е разбит.

Долната челюст на Сюзан провисна. Тя погледна невярващо часовника си и после пак се втренчи в Стратмор.

— Още работи върху него? Над петнайсет часа?

Стратмор се наведе и завъртя монитора към Сюзан. Екранът бе тъмен, с изключение на малък текстов прозорец с жълт фон, който мигаше в центъра:

...

ИЗТЕКЛО ВРЕМЕ: 15:09:33 НАМЕРЕН КЛЮЧ:

Сюзан се вгледа изумена. TRANSLTR наистина работеше над някакъв шифър вече над петнайсет часа. Беше й известно, че процесорите на компютъра изпробват по трийсет милиона ключа в секунда, а това се равняваше на сто милиарда на час. И след като TRANSLTR продължаваше да се мъчи, това означаваше, че ключът е безумно дълъг — над десет милиарда символа. Това бе просто абсурдно.

— Не е възможно! — отсече тя. — Провери ли за грешки? Може да е програмен бъг или…

— Програмата си работи нормално.

— Но това означава безумно дълъг ключ!

Стратмор поклати глава.

— Става дума за стандартен алгоритъм за бизнес приложения. Предполагам, че е 64-битов ключ.

Озадачена, Сюзан погледна през прозореца надолу към TRANSLTR. От опит знаеше, че намирането на 64-битов ключ не отнема повече от десет минути.

— Трябва да има някакво обяснение.

— Има — потвърди Стратмор. — Но не вярвам да ти хареса.

— Проблем с TRANSLTR? — тревожно предположи тя.

— TRANSLTR си е наред.

— Тогава вирус?

— Не е вирус. — Стратмор поклати глава. — Изслушай ме…

Сюзан не знаеше какво да мисли. Досега TRANSLTR не се бе сблъсквал с шифър, който да не може да разбие за по-малко от час. Обикновено откритият текст стигаше до принтера на Стратмор за броени минути. Тя погледна високопроизводителния принтер до бюрото му — той не бе разпечатал нищо.

— Сюзан — започна Стратмор, — предполагам, ще ти е трудно да го приемеш в началото, но искам да ме изслушаш спокойно. — Той захапа долната си устна. — Кодът, върху който се труди TRANSLTR, е… уникален. Такова нещо досега не ни е попадало. — Стратмор помълча, сякаш му бе трудно да намери подходящите думи. — Става дума за неразбиваем шифър.

Сюзан го изгледа внимателно и едва не се изсмя. Неразбиваем? Какво, по дяволите, би следвало да означава това? Нямаше такова нещо като неразбиваем код — просто някои отнемаха повече време от други, но всички шифри бяха разбиваеми. Математически бе гарантирано, че рано или късно TRANSLTR ще намери решението.

— Не разбрах?

— Шифърът е неразбиваем — с равен глас повтори той.

Неразбиваем? Сюзан не можеше да повярва, че не друг, а човек с трийсет и седем годишен стаж като криптоаналитик може да произнесе точно тази дума.

— Неразбиваем, сър? — повтори тя. — Къде тогава отива принципът на Бергофски?

Сюзан бе научила за „принципа на Бергофски“ в самото начало на кариерата си. Това бе крайъгълният камък на метода на грубата сила. От него Стратмор бе почерпил вдъхновението за създаване на TRANSLTR. Принципът съвсем недвусмислено постулираше, че ако компютърът опита достатъчно на брой ключове, математически е гарантирано, че ще намери търсения. Надеждността на шифъра не е в това, че ключът му е неоткриваем, а че повечето хора нямат нито времето, нито оборудването да опитат да го намерят.

Стратмор поклати глава и каза:

— Този шифър е различен.

— Различен? — Сюзан го изгледа въпросително. „Неразбиваемият код е математически абсурд! Той не може да не знае това!“

Стратмор обърса потното си теме.

— Кодът е продукт на съвършено нов тип шифроващ алгоритъм — такъв, какъвто не сме виждали досега.

Това вече засили съмненията на Сюзан. Шифроващите алгоритми бяха обикновени математически формули — рецепти за скремблиране на текста в код. Математици и програмисти създаваха нови алгоритми ежедневно. На пазара вече имаше десетки такива: Пи Джи Пи, Дифи-Хелман, ЗИП, ИДЕА, Ел Гамал. TRANSLTR безпроблемно разбиваше десетки такива ежедневно — за него всички кодове изглеждаха идентични, независимо от алгоритъма, с който бяха получени.