Цифрова крепост - Страница 112

• Предыдущая
• 112 / 115
• Следующая

Соши побърза да се намеси:

— Да! Това е идеалното решение! Простите числа са съществен елемент на японската култура. В хайку се използват прости числа: три реда с брой на сричките в тях съответно пет, седем и пет — все прости числа. Пагодите в Киото до една имат…

— Стига! — изрева Джаба. — Дори кил-кодът да е просто число, какво? Възможностите са безкрайни!

Сюзан знаеше, че Джаба е прав. Редът на естествените числа е безкраен, така че човек винаги може да намери следващо просто число. Само межди нула и един милион съществуват над 70 000 такива. Всичко зависеше от това колко голямо просто число е решил да използва Танкадо. Естествено, колкото по-голямо, толкова по-трудно за отгатване.

— Сигурно е огромно! — изпъшка Джаба. — Каквото и число да е избрал, не се съмнявам, че е чудовищно голямо.

От дъното на залата се разнесе вик:

— Две минути!

Джаба погледна примирено екрана. И последният щит започваше да се огъва. Техниците се защураха панически. Но нещо в Сюзан й казваше, че са много близко.

— Можем да го направим! — заяви тя. — Обзалагам се, че от всички разлики между урана и плутония само една може да се изрази с просто число! Това е последната ни сламка. Числото, което търсим, е просто!

Джаба изгледа с отвращение таблицата със сравнителните характеристики на урана и плутония и вдигна безпомощно рамене.

— Та тук има стотици величини. Няма начин да ги извадим една от друга и да проверим дали резултатът е просто число.

— Голяма част от елементите в таблицата са нечислови поправи го Сюзан. — Тях ще игнорираме. Уранът съществува в природата, докато плутоният е създаден от човека. Уранът използва капсул-детонатор, а плутоният — имплозия. Това не са числа, значи не ни интересуват!

— Действайте! — късо нареди Фонтейн. На екрана на ви-ар програмата последната стена бе тънка като яйчена черупка.

Джаба обърса чело и изсумтя:

— Добре, като няма какво друго… започвайте да изваждате. Аз се залавям с горната четвърт. Сюзан — за теб е средата. Останалите си разпределете другото. Напомням — търсим разлика, която се изразява с просто число.

Само след няколко секунди стана ясно, че никога няма да се справят. Числата бяха големи, а имаше случаи, когато размерностите на величините не съвпадаха.

— Ябълки и портокали… — гневно мърмореше Джаба. — Имаме гама-лъчи срещу електромагнитен импулс… делящ се срещу неделящ се… пречистен срещу такъв с процентно съдържание. Пълна бъркотия!

— Трябва да е тук! — твърдо заяви Сюзан. — Трябва да помислим. Има някаква разлика между урана и плутония, която ни се изплъзва! Със сигурност е нещо просто!

— Ъъ… може ли? — обади се Соши. Беше отворила втори прозорец с таблицата и методично я преглеждаше.

— Какво има? — попита Фонтейн. — Намери ли нещо?

— Ммм… донякъде — неуверено отговори тя. — Нали ви казах, че бомбата над Нагасаки е била плутониева?

— Да — отговориха всички.

— Ами… — Соши пое дълбоко дъх. — Излиза, че съм направила грешка.

— Какво? — задави се Джаба. — Търсим не каквото ни трябва?

Без да отговаря, Соши посочи екрана. Всички се събраха край нея и впериха поглед в него:

… разпространената заблуда, че бомбата над Нагасаки е била от плутоний. В действителност при това атомно устройство е бил използван уран, също както и при другото над Хирошима.

— Но… — запъна се Сюзан. — Ако „елементите“ са уран и в двата случая, как тогава ще намерим разликата между тях?

— А може Танкадо да е сбъркал — предположи Фонтейн. Може да не е знаел, че бомбите са еднакви.

— Не — въздъхна Сюзан. — Танкадо беше недъгав именно заради тези бомби. И съм убедена, че е знаел всичко възможно най-точно!

126.

— Една минута! — Джаба хвърли поглед към ви-ар екрана. — РЕМ оторизацията си отива. Това беше последната ни защита. А пред вратата се е събрала цяла тълпа.

— Съсредоточете се! — извика Фонтейн.

Соши седна пред терминала и започна да чете на глас:

— „… Бомбата над Нагасаки не е използвала плутоний, а лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.

— Мамка им! — не издържа Бринкерхоф. — И двете бомби са използвали уран. „Елементите отговорни за Хирошима и Нагасаки“ са уран. И разлика между тях няма!

— Това е краят! — прошепна Мидж.

— Почакайте… — обади се Сюзан. — Я прочети пак последната част!

Соши повтори текста:

— „… лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.

— Двеста трийсет и осем!? — възкликна Сюзан. — Не видяхме ли току-що някъде да пише, че за бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана?

Соши трескаво върна текста на въпросното описание и намери точното място:

— Да! Тук се казва, че при бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана!

Мидж смаяно ахна:

— И при двете уран… но различен?

— Уран и при двете? — Джаба застана пред монитора. — Значи ябълки и ябълки? Идеално!

— По какво се различават изотопите? — осведоми се Фонтейн. — Трябва да е нещо елементарно.

Соши отново запрелиства документа.

— Почакайте… търся… окей…

— Четиридесет и пет секунди!!! — разнесе се глас на ръба на отчаянието.

Сюзан вдигна поглед. Последният щит беше невидимо тънък.

— Ето го! — извика Соши.

— Чети! — От Джаба струеше пот. — Каква е разликата? Трябва да има някаква разлика между тях!

Всички зачетоха текста:

… двете бомби използвали различно гориво… идентични химически характеристики. Никаква химическа реакция не може да раздели изотопите един от друг. С изключение на атомното им тегло, те са неразличими.