Заявлението му бе посрещнато с неразбиращи погледи.
— Елементи! — натърти той. — Периодичната таблица! Химически елементи! Никой от вас ли не е гледал „Дебелия и хлапето“… за Манхатънския проект? Двете атомни бомби са били различни! Използвали са различно „гориво“… били са изработени от различни елементи!
Соши плесна с ръце.
— Да! Той е прав! Чела съм това! Двете бомби са използвали различно гориво! Едната е била на базата на уран, другата — на базата на плутоний. Два различни елемента!
В залата се възцари мъртва тишина.
— Уран и плутоний! — възкликна Джаба, изведнъж изпълнен с надежда. — Задачата е да се намери разликата между двата елемента! — Той се извърна към своята армия от подчинени. — Разликата между урана и плутония? Знае ли някой каква е?
Но никой не отговори.
— Хайде де! — каза Джаба. — Хей, деца, вие не сте ли ходили на училище? Трябва ми разликата между урана и плутония!
Пак никой не отговори. Сюзан се обърна към Соши.
— Искам достъп до интернет. Тук има ли инсталиран браузър?
Соши кимна и каза:
— Най-скъпото творение на „Нетскейп“.
Сюзан я сграбчи за ръката.
— Бързо! Ще потърсим в интернет.
— С колко разполагаме? — неспокойно попита от подиума Джаба.
Никой от техниците не му отговори. Всички стояха и гледаха като хипнотизирани развитието на събитията на екрана на ви-ар. Последният щит застрашително изтъняваше.
Сюзан и Соши обаче гледаха резултатите от търсенето в интернет.
— „Outlaw Labs“? — попита Сюзан. — Кои са пък тези?
Соши сви рамене.
— Да вляза ли в сайта им?
— Естествено… Шестстотин четиридесет и седем препратки към уран, плутоний и атомни бомби. Изглежда ми най-добрият ни шанс.
Соши щракна с мишката върху хипервръзката. Появи се съобщение:
...Информацията, съдържаща се в този файл, е предназначена изключително за академични цели. Всяко лице, което се опита да конструира което и да било от описаните тук устройства, рискува радиационно облъчване.
— Облъчване? — Соши потрепери. — Господи!
— Търсете — отсече Фонтейн през рамо. — Да видим най-сетне какво има там.
Соши започна да прелиства документа. Мина през рецепта за нитрат на карбамида — експлозив, десетократно по-силен от динамита. Информацията се предлагаше невинно, сякаш ставаше дума за рецепта за курабийки.
— Плутоний и уран — повтори Джаба. — Не ни трябват разни глупости.
— Върни се — каза Сюзан на Соши. — Документът е прекалено голям. Намери съдържанието.
Соши се върна назад и го откри:
...I. Механизмът на атомната бомба
а) Висотомер
б) Датчик-детонатор на въздушно налягане
в) Детониращи глави
г) Експлозивни заряди
д) Неутронен отражател
е) Уран и плутоний
ж) Оловна обвивка
з) Взриватели
II. Ядрен синтез/ядрено делене
а) Делене (атомна бомба) и синтез (водородна бомба)
б) U-235, U-238 и плутоний
III. История на атомното оръжие
а) Развитие (Манхатънският проект)
б) Взривове
• Хирошима
• Нагасаки
• Странични продукти при атомните опити
• Зони на опитите
— Втори раздел! — извика Сюзан. — Уран и плутоний! Отвори там!
Всички изчакаха Соши да отвори нужния раздел.
— Ето… — каза тя. — Ей сега… — Бързо прегледа данните. — Тук има прекалено много информация. Някаква таблица… Как да разберем коя точно разлика търсим? Едната възниква по естествен път, другата е резултат от човешко въздействие. Плутоният е бил открит от…
— Число — извика Джаба. — Трябва ни число.
Сюзан отново прочете условието на Танкадо. „Простата разлика между елементите… разликата между… трябва ни число…“
— Момент! — извика тя. — Думата „разлика“ има няколко значения. На нас ни трябва число, значи говорим за математическия смисъл. Това е друга игра на думи от страна на Танкадо: „разлика“ значи „изваждане“.
— Да! — съгласи се Бекър от екрана. — Може би елементите имат различен брой протони или… нещо друго? Ако извадим…
— Той е прав! — каза Джаба и се обърна към Соши. — В тази таблица има ли някакви числа? Брой на протони? Време на полуразпад? Нещо, което става за изваждане?
— Три минути! — викна един от техниците.
— Може да става дума за критичната маса? — предположи Соши. — Тук пише, че критичната маса при плутония е 15,800 килограма.
— Да! — извика Джаба. — Виж сега и за урана. Каква е критичната му маса?
Соши се вгледа:
— Ммм… 49,500 килограма.
— Каква е разликата? — с надежда попита Джаба: — Колкс прави 49,500 минус 15,800…?
— 33,700 — нетърпеливо отговори Сюзан. — Но не мисля, че…
— Дръпни се… — заповяда Джаба и тръгна към клавиатурата. — Това трябва да е кил-кодът… 33,700!
— Почакай! — извика Сюзан, надничайки над рамото на Соши. — Тук има още числа… Атомно тегло… брой на неутроните… технология за извличане… — Тя продължи да плъзга поглед по таблицата. — Уранът се разпада на барий и криптон, плутоният… прави нещо друго. Уранът има 92 протона и 146 неутрона, но…
— Трябва ни най-очевидната разлика — неуверено се обади Мидж. — Казано е „простата разлика между елементите“.
— Господи! — избухна Джаба. — Как ще преценим кое за Танкадо е „проста разлика“?
— „Проста“ — намеси се Дейвид — също е дума с множество значения.
Думата се заби право между веждите на Сюзан:
— Проста! — изкрещя тя. — Проста! — И се извърна към Джаба. — Кил-кодът е просто число. Помисли! Това е възможно най-логичното!
Джаба моментално осъзна правотата на Сюзан. Енсей Танкадо бе изградил кариера, основаваща се на простите числа. Простите числа са основни градивни блокове на практически всички алгоритми за зашифроване — уникални числа, които не се делят на нищо друго освен на единица и на себе си. Особено подходящи за шифроване ги прави обстоятелството, че компютрите не могат да се справят с тях, като използват типичните методи за намиране на делители от рода на числовото дърво.