Цифрова крепост - Страница 15

— И „Цифрова крепост“ е такъв алгоритъм?

— Именно. Алгоритъм, непреодолим по метода на грубата сила, никога няма да остарее, без значение колко мощни компютри ще опитват „зъбите“ си върху него. Мога с лекота да предскажа, че този алгоритъм ще стане световен стандарт, преди да сме се усетили.

Сюзан дълбоко пое дъх и прошепна:

— Бог да ни е на помощ. Ще участваме ли в търга?

Стратмор поклати глава.

— Танкадо ни даде шанс, от който не се възползвахме. Направи го кристално ясно. А и без това е прекалено рисковано: заловят ли ни, все едно че сме признали публично страха си от неговия алгоритъм. Все едно да изкрещим пред света, че притежаваме TRANSLTR и че „Цифрова крепост“ е непробиваем.

— Как стоят нещата с времето?

Въпросът й накара Стратмор да се намръщи.

— Танкадо възнамерява да обяви спечелилия търга утре точно по обяд.

— И после какво? — попита Сюзан със свито сърце.

— Обещал е да даде на победителя ключа.

— Ключа?!

— Това е част от плана: всички вече притежават алгоритъма, значи търгът е за ключа, отключващ текста.

— Но, разбира се — простена Сюзан. Всичко беше съвсем точно. Чисто и просто, Танкадо бе зашифровал „Цифрова крепост“ и както можеше да се предполага, единствен сред всички хора на земята притежаваше ключа за шифъра. Работата бе в това, че й бе трудно да си представи, че някъде там — може би надраскан на лист хартия в джоба на Танкадо — съществува 64-символен ключ, който може да обезсмисли събирането на електронна информация от разузнавателните служби на Съединените щати завинаги.

Призля й, докато си представяше подробностите в целия този сценарий. Танкадо щеше да предаде ключа на предложилия най-висока сума и въпросната компания щеше да отключи файла с „Цифрова крепост“. Тя, от своя страна, щеше да реализира алгоритъма в защитен срещу отваряне чип и цели пет години всеки слизащ от конвейера компютър щеше да стига до пазара с хардуерно вградена „Цифрова крепост“. Никой от производителите на компютри досега не бе и мечтал да създаде и вгради шифроващ чип, понеже нормалните алгоритми остаряваха прекалено бързо и слабостите им ставаха известни на всеки, за да има смисъл се влагат средства за подобна разработка. Но „Цифрова крепост“ никога нямаше да остарее — поради заложеното в него циклично изместване на открития текст, методът на грубата сила не можеше да открие правилния ключ. По същество това бе нов стандарт за цифрово кодиране. Валиден във вечността. Генериращ неразбиваеми шифри. Въздишка на облекчение от страна на банкери, брокери, терористи, шпиони. Един свят — един алгоритъм.

Царство на анархията.

— Какви са възможностите ни? — попита Сюзан. От опит знаеше, че отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки… дори за АНС.

— Не можем да го премахнем… ако разбирам правилно намека ти.

Сюзан питаше точно това. През годините, прекарани зад стените на АНС, бе чувала слухове за неафишираните връзки на Агенцията с най-добрите професионални убийци на света — наемници, привличани да свършат мръсната работа на разузнавателната общност.

Стратмор поклати глава и добави:

— Танкадо е прекалено умен, за да ни остави подобна възможност.

Странно, но на Сюзан й олекна от това признание.

— Охраняват ли го?

— Не съвсем.

— Крие ли се?

Стратмор сви рамене.

— Напуснал е Япония. Проверява състоянието на залозите по телефон. Но ние знаем къде се намира.

— И въпреки това не възнамеряваме да предприемем нищо?

— Няма как. Той се е подсигурил: дал е копие на ключа на анонимен трети човек… просто, ако нещо му се случи.

„Естествено — помисли си Сюзан. — Ангел-пазител“.

— И случи ли му се нещо, мистериозният трети ще продаде ключа?

— По-зле… Ако Танкадо умре, партньорът му ще публикува ключа!

Това я обърка.

— Ще го публикува?

Стратмор кимна.

— Ще го сложи на някаква страница в интернет, ще го предаде на вестниците, ще плати да го изрисуват на билбордовете. С две думи: ще го подари на света.

Сюзан не повярва.

— Свободно сваляне от интернет?

— Точно така. Танкадо е преценил, че след като няма да е жив, няма да му трябват и пари, така че защо да не направи един прощален подарък на света?

Настана продължително мълчание. Сюзан си наложи да диша дълбоко, за да осъзнае ужасяващата истина. „Енсей Танкадо е създал неразбиваем шифър. И сега ни държи в ръцете си като заложници“.

Внезапно тя стана. В гласа й звучеше решителност:

— Трябва да се свържем с Танкадо! Не може да няма начин да го убедим да не публикува. Ще му предложим сума, която никой друг не може да си позволи! Ще изчистим името му! Ще направим каквото пожелае!

— Прекалено късно е вече за всичко това — уморено каза Стратмор. Помълча, пое дълбоко дъх и добави: — Тази сутрин в Севиля, Испания, Енсей Танкадо е намерен мъртъв.

8

Двумоторният „Лиърджет“ се приземи на нажежената от слънцето писта. Зад прозорците полупустинният пейзаж на Долна Естрамадура се фокусира и спря да се носи срещу самолета.

— Господин Бекър — чу се глас. — Пристигнахме…

Бекър стана и разкърши рамене. Отвори машинално багажното отделение над главата си и едва тогава се сети, че няма личен багаж. Просто не бе имал време да се приготви за пътуване. Не че това имаше някакво значение — бяха му обещали, че отсъствието му ще е за кратко: влизане и излизане от страната.

Ревът на моторите постепенно заглъхваше и самолетът бавно изпълзя на сянка в празния хангар срещу главния терминал. Миг по-късно се появи пилотът и отвори люка. Бекър доизпи на една глътка остатъка от боровинковия сок, остави чашата на плота на мокрия бар и взе сакото си.