Цифрова крепост - Страница 16

Пилотът извади от вътрешния джоб на униформата си дебел плик от плътна тъмнооранжева хартия.

— Инструктиран съм да ви предам това, сър. — И го подаде на Бекър. На плика със синя химикалка бе написано: — ЗАДРЪЖ РЕСТОТО.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Бекър, като видя пачката червеникави банкноти.

— Местната валута — ненужно обясни пилотът.

— Зная много добре какво е… Но това са… много пари. На мен ми трябва само за едно такси. — Бекър пресметна наум. — Това тук има равностойността на хиляди долари.

— Такива бяха заповедите ми, сър. — Пилотът се обърна, хвана се с две ръце за горния ръб на вратата и ловко се вмъкна в кабината си. Вратата се затвори зад гърба му.

Бекър вдигна поглед към самолета и отново го свали към парите в ръцете си. Остана така още няколко секунди в празния хангар, прибра плика в джоба си, метна сакото си през рамо и излезе на пистата. Ако имаше късмет, щеше да се върне навреме, за да спаси поне малка част от планираната екскурзия до „Стоун Манър“.

„Влизане и излизане — повтори си той. — Влизане и излизане“.

Нямаше никакъв начин да знае какво го очаква.

9

Системният оператор Фил Чартрукян бе дошъл с намерението да не се бави в „Крипто“ повече от минута — просто трябваше да вземе някаква документация, която бе забравил предния ден. Само че съдбата бе решила съвсем друго.

Веднага щом влезе в Лаборатория „Компютърна защита“, известна просто като Сис-Сек, той разбра, че нещо не е наред. Терминалът, който контролираше текущото състояние на TRANSLTR, бе оставен без надзор, а самият монитор бе изключен.

— Ей? — извика Чартрукян.

Но не получи отговор. Лабораторията спокойно можеше да е и на Луната — тук от часове не бе влизал човек.

Макар да бе само на двайсет и три и да бе относително отскоро на работа в Сис-Сек, го бяха обучили добре и той отлично помнеше инструкциите си: в „Крипто“ винаги има сис-сек оператор на смяна… особено в събота, когато криптолозите почиваха.

Така че той веднага включи захранването на монитора и се обърна към графика за дежурствата, окачен на стената.

— Кой е на смяна? — попита той на глас и прегледа списъка с имената. Според разписанието предната вечер в полунощ трябваше да застъпи новоназначеният Сайденбърг — и трябваше да изкара двойна смяна. Чартрукян огледа още веднъж пустото помещение на лабораторията, намръщи се и промърмори: — И къде си се скрил, по дяволите?

Загледан в плавно избиващия на екрана образ, Чартрукян се запита знае ли Стратмор, че лабораторията е оставена без надзор. На път за насам беше забелязал, че завесите на офиса му са спуснати, което означаваше, че шефът е тук, не че това бе нещо необичайно за събота — макар да държеше подчинените му да почиват в съботите, самият Стратмор, изглежда, работеше 365 дни в годината.

Едно нещо Чартрукян знаеше със сигурност — ако Стратмор научеше, че в лабораторията няма никой, нещастният новоназначен веднага щеше да се прости с работата си. Погледна телефона: колебаеше се дали първо да не потърси младия техник — сред колегите в Сис-Сек съществуваше неписаното правило да си помагат, за да не стават издънки. В „Крипто“ системните администратори от Сис-Сек бяха хора втора ръка и вечно трябваше да се борят за място под слънцето с „господарите на имението“. За никого не бе тайна, че това е царството на криптолозите, а на Сис-Сек позволяваха да дишат същия въздух само защото поддържаха играчките им в изправност.

Чартрукян взе решение и вдигна слушалката. Но тя така и не стигна до ухото му. Ръката му се вкамени, а погледът му се прикова върху най-сетне изплувалия на фокус екран пред очите му.

За всичките си осем месеца на тази си длъжност Фил Чартрукян не бе виждал в полето за часове на монитора за състоянието на TRANSLTR да се мъдри нещо различно от две нули. Днешният ден бе изключение:

...

ИЗТЕКЛО ВРЕМЕ: 15:17:21

— Петнайсет часа и седемнайсет минути?! — ахна той. — Невъзможно!

Отново включи и изключи екрана, което беше глупаво, понеже нямаше никакъв начин информацията на него да е грешна. И наистина, беше си същата.

Изведнъж Чартрукян настръхна. По същество системните администратори към Сис-Сек имаха една-единствена директива: да се пази TRANSLTR чист от компютърни вируси.

Чартрукян знаеше, че петнайсетчасовата непрестанна работа на TRANSLTR може да означава само едно: заразяване. По някакъв начин в TRANSLTR бе вкаран заразен файл, един от ефектите на който можеше да бъде драстичното забавяне на работата. Чартрукян автоматично се пренастрои в режим на работа при екстрени ситуации — вече нямаше никакво значение, че лабораторията е оставена без надзор. Най-важното в момента се казваше TRANSLTR. Той веднага извика журналния файл, в който се поддържаше списък на подадените за обработка файлове за последните четиридесет и осем часа, и започна да го преглежда.

„Как е могъл да мине заразен файл? Възможно ли е филтриращите програми да са пропуснали нещо?“

Като предпазна мярка всеки подаван на TRANSLTR файл първо се обработваше от „Гонтлит“ — навързани последователно шлюзове, пакетни филтри и дезинфекциращи програми, които сканираха входящите файлове за компютърни вируси и потенциално опасни фрагменти от код в тях. Файловете, съдържащи непознат за „Гонтлит“ програмен код, безкомпромисно се отхвърляха и се отделяха за ръчна проверка. От време на време „Гонтлит“ маркираше напълно безвредни файлове на основание откриване в тях на нещо, с което дотогава не се бе срещал. В такива случаи Сис-Сек провеждаше внимателно изучаване на структурата на файловете на ръка и само ако стигнеше до еднозначния извод, че няма опасност, файлът се въвеждаше ръчно за обработка от TRANSLTR.