Цифрова крепост - Страница 19

Сюзан бе написала програма, маскирана като част от имейла. Идеята беше да я изпрати до анонимния адрес на автора на заплашителните писма, а препращащата компания — изпълнявайки поетите по договор задължения — щеше да я препрати до истинския му имейл адрес. Щом пристигнеше при адресата си, програмата щеше да извади от компютъра му този адрес и щеше да го изпрати в АНС, след което щеше да се самоунищожи. От този ден анонимните имейлъри бяха престанали да бъдат заплаха за АНС и се превърнаха в досадна дреболия.

— Ще можеш ли да го намериш? — попита Стратмор.

— Естествено. Защо не ме повика по-рано?

— Всъщност… — той се намръщи — в плановете ми изобщо не влизаше да те викам. Опитах се да изпратя копие на твоя трейсър, но ти си написала това проклето нещо на един от новите хибридни езици и така и не успях да го подкарам. През цялото време ми връщаше безсмислени данни. Накрая се наложи да призная поражението си и да се обърна за помощ пряко към теб.

Сюзан се засмя. Стратмор бе гениален криптолог програмист, но репертоарът му се свеждаше основно до разписване на алгоритми. При това положение техниките на по-нетрадиционното програмиране често му убягваха. В интерес на истината Сюзан наистина бе написала трейсъра си на един нов, хибриден програмен език, известен като „Лимбо“, и беше напълно естествено Стратмор да има проблеми с него.

— Ще се пробвам — усмихна се тя и тръгна да излиза от офиса. — Ако ти потрябвам, ще ме намериш пред терминала.

— Някаква представа колко време ще ти трябва?

Сюзан спря на вратата.

— Ами… зависи колко са експедитивни ARA в препращането на получаваната при тях електронна поща. Ако той е тук и използва нещо от рода на AOL или CompuServe, до един час ще имам номера на кредитната му карта и адреса, на който изпращат сметките му. Ако се включва през университет или някаква корпорация, ще отнеме малко повече. — Тя неуверено се усмихна. — А след това… останалото вече ще зависи само от теб.

Сюзан знаеше, че „останалото“ включва ударна група на АНС, изключване захранването на дома на нещастника, влизане през прозорците на дома му с парализиращи оръжия в ръка. Екипът сигурно щеше да вярва, че операцията има нещо общо с наркотиците. Стратмор просто щеше да мине по отломките от дома и щеше да открие самолично 64-символния ключ. След което щеше да го унищожи. „Цифрова крепост“ щеше да си остане в интернет, заключена завинаги.

— Внимавай с изпращането на трейсъра — предупреди я Стратмор. — Ако „Северна Дакота“ усети, че сме по следите му, ще изпадне в паника и няма да ми даде възможност да се добера до него, преди да се скрие с ключа.

— Удрям и бягам — увери го тя. — В мига, в който това нещо се добере до него, то просто ще изчезне. Няма начин да надуши, че сме го посетили и сме си отишли.

— Благодаря.

Сюзан му се усмихна мило. Стратмор не спираше да я удивява: беше способен да запази нечовешко хладнокръвие даже пред лицето на надвисналата катастрофа. Беше убедена, че точно тази му черта е в основата на служебното му издигане до висшите ешелони на властта.

Отново се обърна, за да излезе, и погледна надолу към TRANSLTR. Съществуването на неразбиваем алгоритъм бе концепция, с която тепърва трябваше да свиква. Молеше се наум да намерят „Северна Дакота“ колкото може по-бързо.

— Побързай — обади се Стратмор зад нея — и преди да е паднала нощта, ще можеш да си в Смоуки Маунтинс.

Сюзан замръзна. Знаеше, че не е споменавала пред Стратмор за екскурзията. Извърна се. „Нима АНС подслушва телефона ми?“

Стратмор се усмихна виновно.

— Дейвид ми каза тази сутрин за намеренията ви. И допълни, че ще си много ядосана от промяната в плана.

Сюзан се обърка.

— Говорил си с Дейвид тази сутрин?

— Разбира се. — Стратмор изглеждаше изненадан от реакцията й. — Нали трябваше да го инструктирам.

— Да го инструктираш? За какво?

— За пътуването му. Изпратих го в Испания.

11.

Испания. „Изпратих го в Испания“. Думите на началника й изгаряха ушите й.

— Дейвид е в Испания? — Не можеше да повярва. — Изпратил си го в Испания? — В гласа й прозвуча гняв: — Но защо?

Стратмор изглеждаше поразен. Явно не бе свикнал да му се повишава тон, най-малко от страна на подчинените му служители, та дори да ставаше дума за старшия му криптолог. Погледна Сюзан объркано. Стори му се, че вижда в нея тигрица, извила гръб, за да защити малкото си.

— Сюзан… — тихо каза той. — Нали си говорила с него? Дейвид не ти ли обясни?

Но тя бе прекалено смаяна, за да може да говори. „Испания? Заради това ли Дейвид отложи пътуването ни до «Стоун Манър»?“

— Тази сутрин изпратих кола да го вземе. Той каза, че ще ти се обади, преди да тръгне. Съжалявам. Мислех, че…

— Защо си го изпратил в Испания?

Стратмор помълча, гледаше я изпитателно.

— За да вземе другото копие на ключа.

— Кое друго копие?

— Това в ръцете на Танкадо.

Сюзан се обърка.

— За какво говориш?

Стратмор въздъхна.

— Танкадо със сигурност е разполагал с копие на ключа, когато е починал. Можеш да разбереш, надявам се, нежеланието ми да го видя да се търкаля из моргата в Севиля.

— И изпрати Дейвид Бекър? — Сюзан започваше да претръпва. Шокът й отминаваше, но нещата продължаваха да изглеждат все така объркани. — Та Дейвид даже не работи за теб!

Стратмор изглеждаше неприятно изненадан. Все пак никой не можеше да си позволява да говори на заместник-директора на АНС по този начин.

— Сюзан — обясни той, като явно полагаше усилия да запази спокойствие, — точно в това е работата. Имах нужда от…