Цифрова крепост - Страница 24

...

ТРЕЙСЪРЪТ ИЗПРАТЕН.

Сега идваше ред на чакането.

Сюзан облекчено въздъхна. Чувстваше се виновна, че бе повишила тон на началника си. Ако изобщо имаше някой способен да се справи с тази заплаха, това бе само Тревор Стратмор. Този човек притежаваше демоничната способност да изтръгва най-доброто от онези, които му се противопоставяха.

Преди половин година, когато ФЕГ разпространи слуха, че подводница на АНС подслушва презокеанските телефонни кабели, Стратмор ловко контраатакува, като пусна друг слух: че същата подводница изхвърляла на морското дъно токсични отпадъци. ФЕГ и защитниците на чистотата на океаните влязоха в безкраен спор чия версия е вярната, в резултат на което медиите изгубиха интерес и спряха да се занимават с тази история.

Всеки предприеман от Стратмор ход бе внимателно планиран. Той се осланяше в значителна степен на компютъра, за да подготви и ревизира плановете си. Подобно на всички служители на АНС, Стратмор използваше софтуерния пакет „Брейнсторм“, собствена разработка на АНС, който представляваше симулатор на сценарии от рода на „какво ще стане, ако…“. Това позволяваше проиграването на различни ситуации без никакъв риск.

По същество „Брейнсторм“ бе програмен експеримент на базата на изкуствения интелект, описван от разработчиците му като „Симулатор на причинно-следствени връзки“. Първоначалната идея бе да се използва в политическите кампании като средство за проверка на модели на различна „политическа среда“. Захранена с огромно количество информация, програмата създаваше сложна релационна мрежа — хипотетичен модел на въздействия между различни политически променливи, в това число видни политически фигури, техните екипи, връзките между отделните личности, спорните въпроси, индивидуалната мотивировка, коригирани с теглови коефициенти, отчитащи променливи като пол, етническа принадлежност, лично състояние, власт. Потребителят на програмата можеше да въведе всякакво хипотетично събитие и „Брейнсторм“ предсказваше въздействието на събитието върху „средата“.

Командър Стратмор свято вярваше в непогрешимостта на „Брейнсторм“ и използваше програмата, вярно, не за политически цели, а като мощен инструмент за разработване на сложни стратегии и разкриване на слабости. Сюзан подозираше, че в паметта на компютъра на Стратмор се пазят схеми, способни някой ден да променят света.

„Да — помисли си тя, — наистина се държах грубо с него“.

Съскането на отварящите се врати на „Възел 3“ я извади от тези й мисли.

Беше Стратмор.

— Сюзан — каза той, — току-що се обади Дейвид. Ситуацията се усложни.

16.

— Пръстен? — попита Сюзан със съмнение. — Липсва пръстенът на Танкадо?

— Да. Имаме късмет, че Дейвид е забелязал липсата му. Голям шанс.

— Но ти търсиш ключ, а не пръстени.

— Така е — съгласи се Стратмор, — само че в този случай може да става дума за едно и също нещо. — И като забеляза, че Сюзан не разбира, добави: — Това е дълга история.

Сюзан посочи екрана на монитора със съобщението за изпратения трейсър.

— И без това няма какво друго да правя.

— Оказва се, че на смъртта му е имало свидетели — въздъхна Стратмор. — Според служител към моргата тази сутрин в местната полиция се обадил разтревожен канадски турист, който съобщил, че някакъв японец има сърдечна атака в парка. Служителят заварил Танкадо вече мъртъв — канадецът още бил до него — и повикал по радиото линейка. Докато линейката откарвала трупа на Танкадо към моргата, полицаят се опитал да разбере от канадеца какво се е случило. Но той — възрастен човек — само бърборел несвързано за някакъв пръстен, който Танкадо му дал точно преди да умре.

Сюзан погледна началника си откровено скептично.

— Танкадо сам е дал пръстена си?

— Да. Навирал го в лицето на стареца… изглеждало, сякаш го умолява да го вземе. Както изглежда, възрастният канадец е имал възможност да огледа пръстена отблизо. Според него пръстенът бил гравиран… с някакви букви.

— Текст?

— Да, при това, изглежда, не бил на английски. — Стратмор очаквателно повдигна вежди.

— Японски?

Стратмор поклати глава.

— Това беше и моята първа мисъл. Но нали разбираш, канадецът се оплакал, че буквите не означавали нищо. Няма начин да е объркал японски символи с латиница. Според него текстът изглеждал, сякаш нечия котка се е разхождала по клавиатурата.

Сюзан се засмя.

— Шефе, нали не мислиш наистина, че…

Стратмор я прекъсна:

— Сюзан, работата е кристално ясна. Танкадо е гравирал ключа за „Цифрова крепост“ на пръстена си. Златото е вечно. Независимо дали спи, взема душ или яде, Танкадо е знаел, че ключът винаги ще е с него, готов за използване, когато се наложи.

— На пръста му? — със съмнение попита Сюзан. — Толкова открито за всички?

— А защо не? Испания не е точно световната столица на криптографията. Никой не би имал и най-малка представа какво могат да означават буквите. Освен това, ако става дума за стандартния 64-битов ключ… дори посред бял ден никой не би могъл да разчете и запомни шейсет и четири символа.

Сюзан определено бе озадачена.

— И Танкадо е предал доброволно този пръстен на непознат човек секунди преди да умре? Защо?

Стратмор присви очи.

— А ти защо мислиш?

На Сюзан й трябваше секунда, за да се сети. После се ококори.

Стратмор кимна.

— Танкадо се е опитвал да го предаде. Смятал е, че ние сме направили покушение срещу него. Разбрал е, че умира, и съвсем логично е предположил, че сме замесени ние. Било е игра на сляпата случайност, но той е предположил, че по някакъв начин сме се добрали до него и сме използвали… не знам… отрова, някакво лекарство за забавяне на сърдечната дейност… кой знае какво си е помислил. Знаел е, че единственият вариант, в който бихме се опитали да го ликвидираме, е, ако вече сме разкрили самоличността на „Северна Дакота“.