Цифрова крепост - Страница 26

— Здрасти… — Помълча, неуверен какво да каже. Едно от нещата, които мразеше в телефонните секретари, бе, че ако направиш пауза да помислиш, те автоматично се изключват. — Съжалявам, че не се обадих — каза той точно навреме. Не знаеше дали е редно да й споменава по открита линия какво става. Реши да не го прави. — Обадѝ се на Стратмор. Той ще ти обясни всичко. — Сърцето му биеше тежко. „Това е абсурдно“, мина през ума му. — Обичам те — довърши той и затвори.

Изчака трафика по булеварда да се разреди, за да пресече Авенида Борбола. Сети се, че Сюзан несъмнено вече е допуснала възможно най-лошото, защото не беше в стила му да не се обажда, след като й е обещал.

Стъпи на четирилентовото платно на булеварда.

— Влизане и излизане — прошепна си той. — Влизане и излизане. — Беше твърде умислен, за да обърне внимание на един мъж с очила с телени рамки, който го наблюдаваше от другата страна на улицата.

18.

Изправен зад стъклената външна стена на кабинета си в токийския небостъргач, Нуматака всмукна дълбоко от пурата и се усмихна. Просто не можеше да повярва на невероятния си късмет. Отново бе разговарял с американеца и ако всичко се развиеше според плана, Танкадо вече трябваше да е елиминиран и неговото копие на ключа — иззето.

Колко е иронично, размишляваше Нуматака, че това копие щеше да попадне у него. Токуген Нуматака се бе запознал с Танкадо преди много години. Младият програмист бе дошъл да търси работа в „Нуматек Корп“ веднага след завършване на гимназията. Нуматака естествено го бе отпратил. Не че бе имал някакви съмнения в гениалността на младежа, просто по онова време бяха натежали други съображения. Макар Япония да бе стъпила на пътя на промените, Нуматака бе от старата школа и живееше според кодекса на гменбоко — кодекса на честта и достойнството. Нямаше място за никакво отклонение от перфектното. Ако наемеше недъгав, това щеше да опозори компанията му. Така че бе отхвърлил молбата на Танкадо, без дори да я погледне.

Отново погледна часовника си. Американецът — „Северна Дакота“ — трябваше да се обади всеки момент. Нуматака се надяваше, че всичко е наред.

Ако ключовете бяха така истински, колкото му бяха обещали, трябваше да отключат най-искания софтуерен продукт за цялата компютърна ера: напълно неразшифриуемия алгоритъм за цифрово кодиране. Нуматака щеше да вгради алгоритъма в гарантирани срещу отваряне и запечатани със спрей чипове с висока степен на интеграция и щеше да залее масовия пазар с тях, предлагайки ги на производители на компютри, правителства, индустрии, а кой знае… може би дори и на черния пазар — на международните терористи.

Усмихна се доволно. Изглежда, както обикновено, бе заслужил благословията на седемте бога на късмета. „Нуматек Корп“ бе на прага да придобие единственото копие на „Цифрова крепост“. Двайсет милиона долара бяха много пари, но като се имаше предвид за какво се даваха… хм, получаваше продукта направо на безценица.

19.

— Ами ако и някой друг търси пръстена? — внезапно се разтревожи Сюзан. — В такъв случай Дейвид не е ли в опасност?

Стратмор поклати глава.

— Никой друг не подозира за съществуването на пръстена. Именно затова изпратих точно Дейвид. Исках да запазя тайната. Все пак не може да се каже, че и на най-недоверчивия шпионин би му хрумнала мисълта да следи учители по испански.

— Е… все пак той е професор — поправи го Сюзан, но веднага съжали за пояснението. От време на време имаше усещането, че по някакъв начин Дейвид не оправдава очакванията на нейния шеф, който оставяше у нея впечатлението, че се надява тя да се представи по-добре от учителка. — Шефе — продължи тя, — когато си говорил с Дейвид по телефона тази сутрин… не е ли възможно някой да ви е подслушал?

— Това е просто невероятно — прекъсна я Стратмор уверено. — За да стане, подслушващият би трябвало да се намира в непосредствена близост и да знае предварително какво точно го интересува. — Той сложи ръка на рамото й. — Виж… никога не бих изпратил Дейвид на задача, която смятам за опасна. — Той се усмихна. — Повярвай ми. При първия признак за някакви усложнения ще наредя да се намесят професионалистите и…

Думите му бяха прекъснати от внезапни удари по прозрачната стена на „Възел 3“.

Фил Чартрукян бе опрял лице в стената, удряше с все сила по нея и се мъчеше да надникне вътре. Виждаше се, че възбудено говори нещо, но звукоизолиращата преграда не позволяваше на думите му да стигнат до тях. Изглеждаше така, сякаш е видял привидение.

— Какво прави Фил Чартрукян тук? — изръмжа Стратмор. — Днес не е на смяна.

— Явно има някакъв проблем — каза Сюзан. — Предполагам, че е видял на монитора продължителността на работата върху текущата задача.

— По дяволите! — ядоса се Стратмор. — Специално се обадих на дежурния за днес сис-сек снощи и му наредих да не идва!

Това не я изненада. Отмяната на дежурство по сис-сек беше безпрецедентно, но разбираемо в случая — Стратмор явно бе искал под купола да няма излишни хора. При създалите се обстоятелства последното, което би искал, бе някакъв стресиран сис-сек да се раздрънка за „Цифрова крепост“.

— Дали да не абортираме TRANSLTR? — предложи Сюзан. — Ще рисетираме таймера и ще кажем на Фил, че му се е привидяло.

Стратмор бе готов да се съгласи, но в последния момент се разколеба.

— Не още. TRANSLTR атакува проблема вече петнайсет часа. Искам да му дам поне цяло денонощие… за да съм сигурен.

Това не бе лишено от логика. „Цифрова крепост“ бе първото практическо приложение на шифър с циклично изместващ се открит текст. Възможно бе Танкадо да е допуснал някаква слабост в реализацията и това би дало възможност на TRANSLTR да разбие шифъра след още малко работа върху него. Но дълбоко в себе си Сюзан се съмняваше, че това ще стане.