Цифрова крепост - Страница 27

— Оставям TRANSLTR да работи — реши Стратмор. — Искам да се уверя поне за себе си, че този алгоритъм е неразбиваем.

Чартрукян продължаваше да блъска по прозрачната стена.

— Какво да го правя този сега? — изпъшка Стратмор.

Пое дълбоко дъх и отиде при плъзгащата се врата. Сензорът на натиск под краката му сработи и вратата със съскане се отвори.

Чартрукян едва не падна в залата.

— Шефе… сър! Извинявам се, че ви безпокоя, но таймерът… Пуснах сканиране за вируси и…

— Фил, Фил, Фил… — успокояващо каза Стратмор и сложи ръка върху рамото на възбудения оператор. — Успокой се… Какъв е проблемът?

Спокойният тон на Стратмор не би дал никому основания да заподозре, че в момента неговият свят се руши пред очите му. Той направи крачка встрани и позволи на Фил Чартрукян да влезе в светая светих на „Възел 3“. Сис-секът прекрачи през прага неуверено, като добре обучено куче, което добре знае какво му е позволено и какво не.

Любопитството му издаваше, че никога не е влизал тук. Каквато и да бе причината за паниката му, за момента тя бе забравена. Погледът му мина по луксозния интериор, спря се за миг на подредените в кръг терминали на работните станции, оцени меките дивани, бегло се плъзна по полиците с книги и се вдигна към мекото осветление в тавана. Накрая спря върху Сюзан Флечър, кралицата на „Крипто“, но бързо се отмести. Сюзан го притесняваше — Фил съзнаваше, че тя мисли в равнина далеч над неговата. Беше смущаващо красива и в нейно присъствие той просто бе неспособен да каже нещо свързано. Подчертаната й скромност в общуването с другите само правеше нещата още по-лоши.

— Та какъв е проблемът, Фил? — повтори Стратмор и отвори хладилника. — Нещо за пиене?

— Не… ъъъ… благодаря, сър. — Езикът му се бе вързал. Фил вече изобщо не бе сигурен, че присъствието му тук е уместно. — Сър… мисля, че с TRANSLTR има някакъв проблем.

Стратмор затвори вратата на хладилника и каза съвсем спокойно:

— Да не би да имаш предвид таймера?

Чартрукян едва не падна от изненада.

— Видели сте го, сър?!

— Разбира се. Навъртял е вече шестнайсет часа, ако не бъркам, нали?

Чартрукян зяпна.

— Да, сър, шестнайсет часа. Но това не е всичко сър! Пуснах антивирусния скенер и се получиха много странни неща, сър.

— Така ли? — невъзмутимо попита Стратмор. — И какви по-точно?

Чартрукян със запъване обясни:

— TRANSLTR работи върху нещо невиждано. Искам да кажа, че филтрите не познават подобна структура. Сър, опасявам се, че TRANSLTR може да е заразен с някакъв вирус!

— Вирус? — Стратмор се позасмя снизходително. — Фил, повярвай ми, оценявам загрижеността ти. Но ние с госпожица Флечър тестваме нова диагностична процедура… нещо много по-сложно от това, което е вървяло досега. Щях да те уведомя, но не знаех, че днес си на смяна.

Сис-секът усети намека.

— Сменихме се с новия. Поех дежурството му за уикенда.

Стратмор присви очи.

— Това е малко странно. Аз говорих с него снощи по телефона. Казах му да не идва. И той не спомена за никаква размяна.

В корема на Чартрукян натежа ледена буца. Настана напрегната тишина.

— Е, добре… — въздъхна накрая Стратмор. — Явно е станало някакво объркване. — Той отново сложи ръка на рамото на системния администратор и го поведе към вратата. — Добрата за теб новина е, че не се налага да оставаш. Ние с госпожица Флечър ще сме тук цял ден. Така че можеш да се наслаждаваш на почивката си.

Но Чартрукян все още не беше убеден докрай:

— Шефе, наистина мисля, че трябва да проверим…

— Фил — вече по-строго повтори Стратмор, — TRANSLTR е наред. Ако скенерът ти е надушил нещо необичайно, причината е, че ние сме го сложили там. Сега, ако не възразяваш… — Той многозначително замълча и сис-секът разбра. Отделеното му време бе изтекло.

— Диагностика… дрън-дрън! — мърмореше вбесено Фил по пътя към лабораторията. — Що за цикъл е това, дето ще върти три милиона процесора цели шестнайсет часа?!

Чартрукян се питаше дали не трябва да съобщи на своя супервайзър. На проклетите криптолози не им пукаше за сигурността!

Фил Чартрукян не можеше да забрави клетвата, която бе положил при постъпването си в Сис-сек. Беше се заклел да използва всичките си познания, целия си опит и инстинкта си в защита на многомилиардната инвестиция на АНС.

— Инстинкт! — изсумтя той. — Трябва ли да си ясновидец, за да усетиш, че това не е никаква диагностика!?

Възмутен до дъното на душата си, той отиде до близкия терминал и активира масива от програмни средства за пълен анализ на работата на TRANSLTR.

— Чедото ти има проблем, шефе — прошепна той на себе си. — Значи инстинктът за теб не означава нищо, така ли? Тогава ще ти дам и доказателство!

20.

„Ла Клиника де Салуд Публика“ всъщност бе ремонтирано за целта старо начално училище и външно изобщо не приличаше на болница. Беше дълга едноетажна тухлена сграда с огромни прозорци и отдавна ръждясала люлка в задната част на двора. Бекър се качи по изронените стъпала.

Вътре беше тъмно и шумно. Чакалнята бе дълъг тесен коридор с подредени покрай стената метални столове. Надпис на парче от кашон, закрепен върху магаре за рязане на дъски, информираше „OFICINA“, а стрелката под него сочеше към дъното на коридора.

Бекър тръгна натам. Имаше странното усещане, че се намира в декор, създаден за евтин холивудски филм на ужасите. Миришеше на урина. Крушките в дъното на коридора бяха изгорели, така че последните десет-петнайсет метра извървя сред едва различими силуети. Окървавена жена… плачеща млада двойка… молещо се момиченце… Бекър стигна до края на тъмния коридор. Вратата отляво бе открехната и той я отвори. Една гола възрастна съсухрена жена на кушетка се мъчеше да си намести подлогата.