Цифрова крепост - Страница 3

След първия подобен разговор Бекър отново прослуша съобщението.

— Не, не… Казват съвсем ясно „агенция“. АНС.

— Не съм чувал за тях.

Бекър провери в справочника на правителствените агенции и организации, но и в него не се споменаваше за АНС. Озадачен, накрая той позвъни на един от партньорите си на скоуш, бивш политически анализатор, прехвърлил се на изследователска работа към Конгресната библиотека. Обяснението на приятеля му го шокира.

Оказа се, че АНС не само съществува, но че е смятана за една от най-влиятелните правителствени организации на света. Занимаваше се от вече половин век със събиране в глобален мащаб и по електронен път на разузнавателни данни и с опазване на класифицираната информация на Съединените щати. Само три процента от американците имаха представа за нейното съществуване.

— АНС — беше се пошегувал приятелят му — е съкращение от „Агенцията не съществува“.

Със смес от безпокойство и любопитство Бекър прие поканата на загадъчната агенция. Пропътува петдесетте километра до щабквартирата, заемаща площ от триста и петдесет декара и дискретно сгушена сред гористите хълмове на Форт Мийд, Мериланд. След като мина през досадните проверки на безбройните пропускателни пунктове, за да получи накрая холографски защитен пропуск на посетител с право да пребивава на територията на Агенцията в продължение на следващите шест часа, го ескортираха до луксозно обзаведения изследователски корпус, където го уведомиха, че ще прекара следобеда в осигуряване на „сляпа подкрепа“ на Криптографския отдел — елитна група математици, известни като „разбивачи на кодове“.

През първия час математиците изобщо не му обърнаха внимание. Обикаляха съсредоточени една огромна маса и говореха на език, който бе абсолютно непонятен за Бекър. Споменаваха се понятия като поточни шифри, самоунищожаващи се генератори, варианти на „раницата“, протоколи с нулево знание. Бекър наблюдаваше абсолютно объркан. Хората изписваха символи на милиметрова хартия, умуваха над компютърни разпечатки и непрестанно правеха справки с безсмисления текст, изписан на проектора над главите им:

...

JHdja3jKHDhmado/ertwtjlw+jgj328
SjhalsfnHKhhhfafOhhdfgaf/fj37we
phi93450s9djfd2h/HHrtyFHLf89303
95jspjf2j0890Ihj98yhfi080ewrt03
Jojr845h)roq+jt0eu4tqefqe//oujw
08UYOIH0934jtpwfiajer09qu4jrOgu
ivjP$duw4h95pe8rtugvjw3p4e/ikkc
mffuerhfgvOq394ikjrmg+unhvs9oer
irk/0956y7u0poik(0jp9f876qwerqi

След известно време един от тях се смили и обясни на Бекър онова, за което той и сам бе започнал да се досеща. Безсмисленият текст бе код — шифър — групи от цифри и букви, означаващи зашифровани думи. Работата на криптоаналитика се състоеше в това да изследва кода и да извлече от него оригиналното съобщение, известно като „открит текст“. АНС бе повикала Бекър, защото криптоаналитиците подозираха, че откритият текст е на „мандарин“ — разновидност на китайския език, някога използвана от прослойката на образованите хора, днес основен език на Китай с изключение на югоизточните провинции. Неговата роля бе да превежда на разбираем език декодираните от математиците символи.

Близо два часа Бекър послушно превежда безкрайния поток символи на мандарин. И след всяка негова интерпретация криптоаналитиците разочаровано поклащаха глави. В желанието си да им помогне, Бекър им подсказа, че всички показани му символи имат една обща характеристика — че са част от писмото, известно като „канджи“. Ръководителят на задачата, длъгнест млад мъж, казваше се Моранте и не спираше да пали нервно цигара от цигара, го изгледа недоверчиво.

— Искаш да кажеш, че тези символи имат няколко значения?

Бекър кимна. После им обясни, че „канджи“ е японска система за писане, основана върху модифицирани китайски йероглифи. След това се оправда, че им е давал превод от мандарин, защото това били искали от него.

— Боже Господи — възкликна притеснено Моранте. — Ами да опитаме тогава с канджи.

И като по магия всичко си дойде на мястото. Криптолозите явно бяха впечатлени, но въпреки това настояха Бекър да превежда символите в разбъркан ред.

— Така е по-добре за теб самия — обясни Моранте, — защото по този начин няма да знаеш какво превеждаш.

Бекър се изсмя. Но забеляза, че никой друг не се засмя.

Когато най-сетне шифърът бе разбит, Бекър нямаше никаква представа какви тъмни тайни е помогнал да бъдат разчетени, но едно нещо бе разбрал без никакво съмнение: в АНС гледаха на разбиването на шифри много сериозно, за което говореше и чекът в джоба му — надвишаваше едномесечната му професорска заплата.

По обратния път през поредицата пропускателни пунктове по главния коридор Бекър бе спрян на самия изход от охранител, който току-що бе оставил слушалката на телефона.

— Господин Бекър, моля, изчакайте тук — учтиво помоли той.

— Какво има? — Бекър не бе очаквал престоят му да продължи толкова дълго и бързаше да се прибере за редовния съботен скуош.

Охранителят сви рамене:

— Шефът на „Крипто“ иска да говори с вас. Тръгнала е за насам.

— „Тръгнала“? — засмя се Бекър — дотогава не бе видял нито една жена в АНС.

— Проблем ли е, че съм жена? — разнесе се глас зад гърба му.

Бекър се обърна и се изчерви. После погледна пропуска на гърдите на младата жена. Ръководителят на Криптографски отдел на АНС не само бе жена, но много привлекателна при това.

— Не… — запъна се Бекър. — Аз просто…

— Сюзан Флечър — усмихна се тя и му подаде ръка.

— Дейвид Бекър.

— Моите поздравления, господин Бекър. Разбрах, че сте се представили блестящо. Може ли да поговорим за това?

Бекър се поколеба.