Цифрова крепост - Страница 4

— Всъщност… бързам. — Надяваше се да не постъпва глупаво, като се отнася пренебрежително с най-могъщата разузнавателна агенция на света, но скуошът започваше след четиридесет и пет минути, а той имаше репутация, която трябваше да защитава: Дейвид Бекър никога не закъснява за скоуш, за лекции може би понякога, но за скуош — никога!

— Ще бъда съвсем кратка — усмихна се Сюзан Флечър. — Насам, ако обичате.

След десет минути Бекър седеше в ресторанта на АНС на сладкиш и чаша сок от боровинки, потънал в разговор с прелестната началничка на Криптографски отдел на АНС Сюзан Флечър. Не му трябваше много време, за да разбере, че тази трийсет и осем годишна жена не е случаен човек на този висок пост — тя бе от най-умните хора, с които бе говорил. Разговорът им се завъртя около кодове и тяхното разбиване и Бекър установи, че полага сериозни усилия да е на ниво — ново и крайно възбуждащо усещане.

Час по-късно, след като Бекър окончателно бе изпуснал всички шансове да стигне навреме за скуоша, а Сюзан невъзмутимо бе игнорирала три позвънявания на пейджъра си и след третото и двамата притеснено се бяха засмели, те възрастните и по подразбиране имунизирани срещу ирационални романтични увлечения, докато дискутираха проблеми на лингвистичната морфология и методи за реализация на генератори на псевдослучайни числа, се бяха почувствали като тийнейджъри.

Сюзан така и не обясни истинската причина, поради която бе пожелала да говори с Дейвид Бекър и да му предложи да постъпи на временен договор в сектор „Азиатска криптография“. Бе разбрала по страстта, с която младият професор бе разказвал за преподавателската си дейност, че той никога няма да напусне университета. И реши да не разваля атмосферата с разговори по служба. Чувстваше се като гимназистка и искаше да запази това прелестно усещане колкото може по-дълго. Така и стана.

Флиртът им се разви бавно и романтично — откраднати мигове когато служебните им задължения го позволяваха, дълги разходки из кампуса на Джорджтаун, среднощни срещи на капучино в „Мерлути“, от време на време концерт. Сюзан установи, че се смее на глас много по-често, отколкото си бе представяла, че е възможно. Разбра, че Дейвид е способен да обърне всичко на шега. А това бе най-доброто лекарство срещу стреса в работата й за АНС.

Една прохладна есенна вечер седяха на стадиона и гледаха как отборът по футбол на университета Рутгерс размазва систематично отбора на Джорджтаунския университет.

— Какво каза, че спортуваш? — пошегува се тя. — Ски?

Бекър простена театрално.

— Скуош.

Тя го изгледа с престорено неразбиране.

— Същото като ските е — обясни той ужким на сериозно, — само дето теренът не е толкова хлъзгав.

Сюзан го сръга с лакът.

Лявото крило на Джорджтаун ритна топката извън игрището и си спечели шумното неодобрение на тълпата. Защитниците се затичаха в тръс по местата си.

— А ти? — попита я Бекър. — Спортуваш ли?

— Имам черен пояс по катерене на служебна стълбица.

Бекър изкриви лице.

— Предпочитам спортове, в които можеш да спечелиш.

— Амбициозни сме, а? — усмихна се Сюзан.

Защитникът — звезда в лигата — на Джорджтаун блокира пас и тълпата въодушевено изрева. В този миг Сюзан се наведе и прошепна в ухото на Бекър:

— Доктор.

Той я погледна въпросително.

— Доктор — повтори тя. — Кажи първото, което ти идва наум.

— Игра на асоциации? — Личеше си, че се отнася към тази идея с подозрение.

— Стандартна за АНС процедура. Искам да съм наясно с кого излизам. — После го изгледа строго. — „Доктор“?

Бекър сви рамене.

— Зевс.

Сюзан се намръщи.

— Окей, да опитаме с това… „кухня“?

Отговорът последва без колебание:

— Легло.

Този път Сюзан дяволито изви вежди.

— А сега… „котка“?

— Черва — моментално изстреля Бекър.

— Черва?!

— Да, котешки черва. От тях се прави кордажът на най-добрите скоуш ракети.

— Мнооого приятно — проточи Сюзан.

— И каква е диагнозата? — поинтересува се Бекър.

Сюзан помисли малко.

— Ти си вдетинен сексуално объркан маниак на тема скоуш.

Бекър сви рамене.

— Звучи доста точно.

Това продължи седмици. Отбиеха ли се да хапнат нещо сладко в някое денонощно заведение, Бекър започваше с въпросите си.

Къде е учила математика? Как е попаднала в АНС? Как е станала толкова пленителна? На това Сюзан поруменяваше и отговаряше, че се е усетила жена по-късно от връстничките си. Била длъгнеста, непохватна и с шини на зъбите до късни години. Подметна, че според леля й Клара единственото извинение на Бог, че я е създал толкова обикновена, било, че й е дал такъв мозък. Прибързано заключение, помисли си Бекър.

Сюзан му обясни, че интересът й към криптографията започнал още в прогимназията. Президентът на компютърния клуб Франк Гутман, върлинест осмокласник, й написал любовно стихотворение и го зашифровал чрез заместване на буквите с числа. Сюзан го умолявала да й каже за какво става дума в него. Само че Франк закачливо увъртал. Накрая Сюзан цяла нощ се занимавала на фенерче под завивките с шифрованото стихотворение и разбрала секрета — всяко число замествало буква. След това внимателно го разкодирала и захласното гледала как привидно случайните числа се превръщат в красивите слова на романтично стихотворение. И в този миг разбрала, че се влюбва… не, не във Франк, а в кодовете и криптографията, на които било съдено да се превърнат в смисъл на живота й.

Двайсетина години по-късно, след като получила магистърска диплома по математика от „Джон Хопкинс“ и започнала аспирантура в Масачузетския технологичен институт върху тема в областта на теория на числата, тя предала дисертация на тема „Криптографски методи, протоколи и алгоритми за некомпютърни приложения“. Изглежда, трудът й бил прочетен не само от научния й ръководител, защото не след дълго се свързали с нея по телефона от АНС и й предложили билет за самолет.