Цифрова крепост - Страница 37

— Съжалявам, вече е късно да се шляя по улиците. Наблизо има полицейски участък. Ще предам паспорта там, а вие, когато видите господин Густафсон, му кажете къде да си го потърси.

— Не, не, почакайте! — извика Ролдан. — Няма нужда да намесваме полицията. Казахте, че сте в центъра, така ли? Знаете ли къде се намира хотел „Алфонсо XIII“?

— Да, знам къде се намира „Алфонсо XIII“. Съвсем наблизо е.

— Чудесно! Господин Густафсон тази нощ е техен гост. Предполагам, че в момента е там.

Гласът пак се поколеба:

— Ясно… Хм… е, мисля, че това не би било проблем…

— Отлично! Той вечеря в ресторанта на хотела с една от нашите компаньонки. — Всъщност Ролдан бе почти убеден, че те вече са в леглото, но не искаше да нарани тънката душевност на човека, с когото разговаряше. — Предайте паспорта на портиера, казва се Мануел. Кажете му, че ви изпращам аз, и го помолете да го предаде на Росио. Росио е момичето на господин Густафсон за тази вечер. Тя ще има грижата паспортът да бъде върнат. А вие оставете листче с вашето име и адрес в паспорта… може би господин Густафсон ще пожелае по някакъв начин да ви се отблагодари.

— Добра идея… „Алфонсо XIII“ значи. Добре, веднага ще го занеса. Благодаря ви за помощта.

Дейвид Бекър остави слушалката.

— „Алфонсо XIII“ — усмихна се той и тръгна. — Е, трябва само да знаеш как да попиташ.

След секунди една мълчалива фигура последва Бекър по Кале Делициас в меката андалуска нощ.

29.

Още разтърсена от спречкването си с Хейл, Сюзан гледаше през стъклената стена на „Възел 3“. Под купола на отдел „Крипто“ не се виждаха хора. Хейл отново се бе смълчал. Как би искала да си бе тръгнал вече.

Питаше се дали да не се обади на Стратмор, който просто щеше да го изрита — в края на краищата нали беше събота! Сюзан обаче знаеше, че ако Хейл бъде изгонен, това ще събуди най-черните му подозрения. И със сигурност щеше да се свърже с другите криптолози, за да ги попита имат ли някаква представа какво се случва зад стените на АНС. Сюзан реши, че може би е най-благоразумно да не го закачат поне засега. Той така или иначе скоро сам щеше да си замине.

Неразбиваем алгоритъм. Тя въздъхна и мислите й се върнаха към „Цифрова крепост“. Удивляваше я, че подобен алгоритъм изобщо може да бъде създаден, но от друга страна… доказателството беше пред очите й. TRANSLTR изглеждаше безпомощен да се справи с него.

Сюзан се замисли за Стратмор, който благородно бе понесъл бремето на това изпитание на плещите си, правеше нужното и запазваше хладнокръвие пред заплахата от истинска катастрофа.

Понякога тя виждаше в него Дейвид. Двамата имаха много общи качества: упоритост, всеотдайност, интелект. Понякога си мислеше, че Стратмор би бил загубен без нея — чистотата на нейната любов към криптографията бе своеобразен спасителен пояс за Стратмор в кипящото море на мръсна политика, напомняне за ранните му дни на криптоаналитик.

Но и тя разчиташе на Стратмор — той бе нейното убежище в света на жадни за власт мъже, покровител и — както често обичаше да се шегува — изпълнител на най-съкровените й желания. „Има някаква истина във всичко това“, мислеше си тя. Макар и без предумисъл, точно шефът бе онзи, чието обаждане по телефона бе довело Дейвид Бекър в АНС онзи съдбовен следобед. Мислите й се върнаха на него и погледът й неволно падна върху подложката, която можеше да се изтегля от бюрото й. На нея бе залепен със скоч лента малък факс.

Факсът беше на това място вече седми месец. Това бе единственият код, пред който Сюзан Флечър засега се оказваше безсилна. Беше й го изпратил Дейвид. Прочете го сигурно за хиляден път.

...

ПРИЕМИ ОТ МЕН СЪВЕТ ЕДИН ПЛОСЪК: ЛЮБОВТА МИ КЪМ ТЕБ Е БЕЗ ВОСЪК.

Беше й го изпратил след леко спречкване по незначителен повод. Месеци наред го бе молила да й каже какво е имал предвид, но той твърдо бе отказвал. Без восък. Отмъщението на Дейвид. Сюзан го бе научила на толкова много неща за криптоанализа и за да го държи във форма, беше възприела практиката да зашифрова всичките си послания до него с някакъв прост класически шифър. Списъци за пазар, любовни бележки… всичко бе шифровано. Бяха го превърнали в своеобразна игра и малко по малко Дейвид се бе превърнал в доста сносен криптолог. И един ден бе решил да й върне „услугата“. Оттогава бе започнал да подписва бележките си до нея с „Без восък, Дейвид“. Сюзан имаше поне двайсет такива бележки и всички до една завършваха по един и същи начин: „Без восък“.

Как ли не го бе умолявала да й разкрие тайния смисъл, но Дейвид бе ням като риба. Винаги, когато го попиташе, той й отговаряше с неизменното: „Ти си криптологът“.

Главният криптолог на АНС бе опитала всичко: субституции, решетки, дори анаграми. Беше пуснала думите „без восък“ през една специализирана програма със задачата да намери всички размествания с някакъв смисъл. Оказало се бе, че такива просто няма. Изглежда, не само Енсей Танкадо бе способен да поставя нерешими загадки.

Мислите й бяха прекъснати от съскането на плъзгащата се врата. В залата влезе Стратмор.

— Сюзан, има ли вече някакви новини? — започна той, но в същия миг съзря Грег Хейл и замръзна на мястото си. — Ха… добър вечер, господин Хейл. — После се намръщи и присви очи. — Съботна вечер, ако не бъркам. И на какво дължим честта?

Хейл невинно се усмихна.

— Просто доказвам, че заслужавам високата си заплата.

— Аха… — неопределено изсумтя Стратмор и след кратък размисъл, изглежда, реши да не провокира криза. Вместо това се обърна към Сюзан. — Госпожице Флечър, мога ли да поговоря с вас на четири очи за момент? Отвън?