Цифрова крепост - Страница 5

Естествено всички занимаващи се с криптография знаят за АНС — домът на най-добрите криптолози на планетата.

Всяка пролет, докато фирмите от частния сектор се чудят как да съблазнят отличниците на випуските от университетите из целите Щати и им предлагат неприлично високи заплати и опции в акции, АНС наблюдава внимателно, набелязва целите си, след което без много шум се намесва и удвоява най-високите предложения. Пожелае ли нещо АНС, просто го получава. Тръпнеща от нетърпение, Сюзан кацнала на международно летище „Дълес“ във Вашингтон, където била посрещната от шофьор на Агенцията, който без забавяне я откарал във Форт Мийд.

Същата година били получили предложение да се явят още четиридесет и един души. Двайсет и осем годишната Сюзан била най-млада от всички. Освен това била и единствената жена. Посещението се оказало не събеседване за назначение, а по-скоро смес от пи-ар-акция и изясняване на биографични подробности за получаване на допуск. След седмица Сюзан и още шестима били поканени повторно. Макар да имала известни колебания, Сюзан отново отишла. Седмината веднага били разделени. Подложили ли ги на тестове с детектор на лъжата, уточнили нуждаещите се от изясняване моменти от биографиите им, след което ги подложили на графологичен анализ и часове безкрайни интервюта, в това число запис на разпити за сексуалните им пристрастия и навици. Когато интервюиращият без никакво притеснение я попитал правила ли е секс с животни, тя едва не си излязла… Задържало я любопитството, перспективата да работи с последните достижения на технологиите и желанието да влезе в „Загадъчния дворец“ и да стане член на един от най-тайните клубове на света — Агенцията за национална сигурност. Бекър изслуша разказа й като хипнотизиран.

— Наистина ли те питаха дали си правила секс с животни?

Сюзан сви рамене.

— Рутинна проверка, нищо повече.

Бекър положи максимални усилия да скрие усмивката си.

— И какво им отговори?

— Казах им „НЕ“! — И добави: — Което поне до снощи бе истина.

В очите на Сюзан Дейвид бе олицетворение на съвършенството, поне както тя си го представяше. Този човек имаше само един недостатък: винаги, когато излизаха, настояваше той да плати. Сюзан се измъчваше да го гледа как за една-две вечери оставя на масата равностойността на заплатата си за цял ден, но Бекър бе неумолим. Сюзан се научи да не спори, но тази практика продължаваше да я притеснява. „Печеля повече пари, отколкото зная как похарча — мислеше си тя. — Аз би трябвало да го черпя“.

Въпреки това, ако забравеше за старомодните кавалерски наклонности на Бекър, за нея той бе идеалният мъж. Беше състрадателен, умен, забавен и — най-хубавото от всичко изпитваше искрен интерес към работата й. Независимо дали отиваха до музея „Смитсониън“, караха колела или загаряха спагети в кухнята на Сюзан, любопитството на Дейвид бе неутолимо. Сюзан отговаряше на онези негови въпроси, на които имаше право, и малко по малко разкриваше пред Дейвид общата несекретна картина на Агенцията за национална сигурност. Онова, което Дейвид научи, бе просто казано завладяващо.

Основана от президент Труман в 00:01 часа на 4 ноември 1952 година, АНС в продължение на близо петдесет години бе най-тайната разузнавателна агенция на света. Изложената на седем страници доктрина за учредяването й по същество дефинираше съвсем прости задължения: защита на комуникациите на правителството на Съединените щати и прехващане на комуникациите на чужди страни.

Покривът на централния корпус на АНС бе буквално задръстен от над петстотин антени, в това число два подобни на гигантски топки за голф и прозрачни за радиовълните купола, скриващи антени със специална конструкция. Самата сграда бе чудовищно голяма — близо двеста декара разгърната застроена площ, двойно по-голяма от площта на ЦРУ. Вътре имаше две хиляди и седемстотин километра телефонни кабели и над седем декара прозорци, които не можеха да се отварят.

Сюзан разказа на Бекър за т.н. КОМИНТ — отдела на Агенцията, отговарящ за глобалното разузнаване — главозамайваща система от подслушвателни постове, сателити и инсталации за снемане на сигнали, пръснати по целия свят. Всеки ден се прехващаха хиляди военни комюникета и безброй разговори и се изпращаха на аналитиците на АНС за разкодиране. ФБР, ЦРУ и съветниците по въпросите на външната политика на Съединените щати зависеха от бюлетините на АНС, за да вземат решенията си.

Бекър обаче не спираше да се интересува.

— Разкажи ми за разкодирането… Каква е твоята роля?

Сюзан му обясни, че някои от прехванатите съобщения са направени от опасни за американските интереси правителства, враждебни фракции и терористични групи, много от които действат на територията на Съединените щати. И тези комуникации често са кодирани. Каза му, че работата й се състои в това да изучава използваните шифри, да ги разбива и да подава на АНС разшифрованите по този начин съобщения. Което не беше самата истина.

Сюзан изпитваше угризения на съвестта от това, че лъжеше любимия си, но на практика нямаше избор. Само допреди няколко години всичко това би било съвсем точно описание на работата й, но напоследък нещата в АНС се бяха променили. Всъщност цялата криптография се бе променила. Така че новите служебни задължения на Сюзан бяха засекретени й дори много от шефовете на АНС не знаеха точния им характер.

— Шифри… — замислено каза Дейвид. — Добре де, откъде знаеш как да започнеш? Искам да кажа, нали трябва да тръгнеш отнякъде, за да разбиеш един шифър.