Цифрова крепост - Страница 54

Чартрукян преглътна тежко. Мразеше да слиза в подземните нива. Всъщност бяха го водили там само веднъж — по време на обиколката из сградата при постъпването му. Представляваше нещо като извънземна космическа станция с плетеница от висящи преходни мостове, фреонови инсталации и 40-метрова шахта, на чийто под бяха ръмжащите далеч долу агрегати…

Това бе последното място, където бе готов да отиде, а Стратмор бе последният човек, когото би искал да ядоса, но дългът си беше дълг. „Утре ще се надпреварват да ми благодарят“, помисли си той, но не беше сигурен, че ще стане точно така.

Пое дълбоко дъх и отвори металния шкаф на старшия сис-сек. Вътре имаше полица с нахвърляни по нея свалени компютърни компоненти. Зад медия-концентратор и ЛАН-тестер се виждаше висока чаша за кафе с надпис за випуск на Станфордския университет. Без да докосва ръба на чашата, той бръкна в нея и извади оттам ключ „Медеко“.

— Невероятно — изръмжа той — какви неща не знаят някои хора за компютърната защита.

47.

— Шифър, който ни струва един милиард? — насмешливо попита Мидж, докато вървяха по коридора. — Добре си го измислил.

— Не, кълна се.

Тя го изгледа подозрително.

— Дано не е някакъв опит да ме извадиш от роклята.

— Мидж, никога не бих… — започна той възмутено.

— Знам, Чад, не ми напомняй.

След трийсет секунди Мидж седеше на стола на Бринкерхоф и разглеждаше отчета на „Крипто“.

— Видя ли? — попита той, надвесен над рамото й и за по-сигурно посочи с пръст числото. — Тези СРР? Един милиард!

Мидж се засмя.

— Тези разходи ми се струват малко завишени, не мислиш ли?

— Да — ухили се и той. — Съвсем мъничко.

— На мен ми изглежда като делене на нула.

— Какво?

— Делене на нула — повтори тя и прегледа останалата част от данните. — СРР се изчисляват като частно: общите разходи, разделени на броя на разшифровките.

— Естествено — безизразно кимна Бринкерхоф и се постара да се въздържи от надничане в деколтето й.

— Когато знаменателят е нула — обясни Мидж, — частното става безкрайност. Компютрите не обичат безкрайностите, така че слагат само деветки. — Тя му посочи съседната колона. — Видя ли това?

— Да. — Бринкерхоф се вгледа в разпечатката.

— Това са изходните данни за производителността. Виж броя на разшифровките.

Бринкерхоф послушно проследи пръста й по колоната.

...

БРОЙ НА РАЗШИФРОВКИТЕ = 0

Мидж почука с нокът върху числото.

— Точно както подозирах: делене на нула.

Бринкерхоф изви въпросително вежди.

— Значи всичко е наред, така ли?

Тя сви рамене.

— Просто означава, че днес не сме разбили нито един шифър. TRANSLTR сигурно почива.

— Почива? — попита със съмнение Бринкерхоф. Работеше за директора от достатъчно време, за да знае, че не се предвиждат никакви почивки, а най-малко от всичко точно за TRANSLTR. Фонтейн бе платил два милиарда долара за чудовището-разбивач и сега искаше да изцеди от него всичко възможно. Всяка секунда бездействие на TRANSLTR означаваше пари в канализацията.

— Ъъ… Мидж? — обади се Бринкерхоф. — TRANSLTR не почива. Работи денонощно. Знаеш го много добре.

Тя пак сви рамене.

— А може на Стратмор да не му се е висяло снощи тук, за да му подготви задачите за през уикенда. Вероятно знае, че Фонтейн го няма, и е избягал по-рано, за да отиде на риба.

— Зарежи това, Мидж. — Бринкерхоф я погледна с укор. — Остави човека на мира.

Не беше никаква тайна, че Мидж не харесва Тревор Стратмор. Стратмор бе опитал коварно да пренапише „Скипджак“, но го бяха хванали по долни гащи. Въпреки смелата му инициатива АНС бе платила висока цена. ФЕГ бе набрала сила, Конгресът бе престанал да вярва на всяка дума на Фонтейн, а най-лошо от всичко — АНС бе загубила значителна част от анонимността си. Изведнъж се навъдиха домакини от Минесота, които започнаха да се оплакват в „Америка Онлайн“ и „Продиджи“, че АНС сигурно чете имейлите им — сякаш АНС даваше пет пари за подробностите в тайна рецепта за захаросан ямс.

Издънката на Стратмор бе струвала скъпо на АНС и Мидж се чувстваше отговорна — не че можеше да предвиди неговата акция, но в крайна сметка ставаше дума за неоторизирано действие, предприето зад гърба на директор Фонтейн — а Мидж получаваше заплата да пази този гръб. Политиката на Фонтейн да не се намесва го правеше уязвим, а това на свой ред правеше Мидж неспокойна. Но директорът отдавна се бе научил да се държи в сянка и да оставя умните хора да си вършат работата — точно така постъпваше и със Стратмор.

— Мидж, знаеш много добре, че Стратмор не е от онези, които бягат от работа — възрази Бринкерхоф. — Той шпори TRANSLTR като див звяр.

Мидж кимна. Дълбоко в себе си тя знаеше, че да се обвинява Стратмор в протакане е нелепо. Този човек бе сред най-целеустремените. Той носеше злините на света като личен кръст. Замисълът със „Скипджак“ бе лична идея на Стратмор — смел опит да се промени светът. За нещастие, като много благородни начинания, и този кръстоносен поход бе завършил с разпятие.

— Окей — призна тя, — наистина съм малко несправедлива към него.

— Малко? — Бринкерхоф присви очи. — Стратмор е затрупан с поръчки за TRANSLTR. Не виждам как ще остави компютъра да бездейства цял уикенд.

— Окей, окей — с досада го спря Мидж. — Грешката е моя. — Тя сбърчи вежди и се замисли защо TRANSLTR не е разбил нито един шифър цял ден. — Нека направя една справка — каза тя и запрелиства разпечатката. Откри каквото търсеше и прекара пръст по колонката с числа. — Прав си, Чад. TRANSLTR работи под пълна пара. Първичните показатели даже изглеждат леко завишени… например имаме преразход с половин милион киловатчаса от полунощ насам.