Цифрова крепост - Страница 56

Тя го изгледа високомерно и хвърли справката върху бюрото.

— Аз вярвам на данните си. И инстинктът ми казва, че те са наред.

Бринкерхоф се намръщи. Дори самият директор вече не си позволяваше да се съмнява в инстинктите на Мидж — тя имаше свръхестествената способност винаги да излиза права.

— Има нещо — заяви тя. — И аз възнамерявам да разкрия какво е.

49.

Бекър припълзя по пода на автобуса, надигна се с мъка и рухна на една от празните седалки.

— Добър ход, задник — изхили се хлапето с трите кичура. Бекър се вгледа в полумрака. Беше точно детето, което едва бе успял да догони. Той мрачно изгледа морето от прически в червено, бяло и синьо.

— За какво ви е тази коса? — изпъшка Бекър и посочи останалите. — На всички…

— Червено, бяло и синьо? — услужливо подсказа хлапето. Бекър кимна и се опита да не гледа инфектиралата перфорация в горната устна на хлапето.

— Джудас Табу — небрежно подхвърли хлапето. Бекър не разбра нищо.

Хлапето се изплю презрително на пътеката между седалките, видимо отвратено от невежеството му.

— Джудас Табу! Най-великият пънк след Сид Жестокия! Пръсна си черепа тук на днешния ден преди една година. Годишнина, разбираш ли?

Бекър кимна неопределено, защото връзката му се губеше.

— Когато се пръждоса от този свят, Табу си беше направил косата точно по този начин. — Хлапето отново се изплю. — Всеки негов поклонник, който е пич, днес си е боядисал косата в червено, бяло и синьо.

В продължение на няколко безкрайни секунди Бекър не каза нищо. После бавно, сякаш му бяха били инжекция с успокоително, се обърна напред и внимателно огледа групата в автобуса. Всички до един бяха пънкари. Повечето го гледаха с неприязън.

„Всеки фен днес си е боядисал косата в червено, бяло и синьо“.

Бекър стана и дръпна жицата за спиране на стената на автобуса. Време беше да се маха оттук. Но нищо не последва. Дръпна я пак. Отново нищо. Опита трети път… Пак нищо.

— На 27-и номер я откачат — обади се хлапето. — За да не се ебаваме с тях.

Бекър се обърна.

— Искаш да кажеш, че не мога да сляза?

— Не и преди крайната спирка — изсмя се хлапето.

След пет минути автобусът се понесе с друсане по неосветен селски път. Бекър се обърна към хлапето и попита:

— Това нещо някога ще спре ли?

— След няколко километра.

— И къде отиваме?

Хлапето се усмихна широко.

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

Бекър сви рамене.

Този път хлапето се изсмя истерично.

— О, мамка му! Ако знаеш колко ще ти хареса!

50.

Само на няколко метра от корпуса на TRANSLTR Фил Чартрукян бе стъпил върху изписаното с големи бели букви на пода:

...

ПОДНИВА НА „КРИПТО“
САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ПЕРСОНАЛ

Знаеше, че със сигурност не е „оторизиран“. Хвърли последен бърз поглед нагоре към офиса на Стратмор. Завесите на прозорците продължаваха да са спуснати. Чартрукян бе забелязал Сюзан да отива към тоалетните, така че тя не можеше да му попречи. Единственият му проблем сега се казваше Грег Хейл. Погледна към „Възел 3“ и се запита дали криптологът не го гледа.

— Майната му! — промърмори накрая.

Усещаше под краката си едва видимите с око очертания на капака. Извади от джоба си взетия от лабораторията ключ.

Клекна, вкара ключа в ключалката и го завъртя. Резето отдолу меко щракна и той завъртя ръчката. Огледа се още веднъж да не би някой да го наблюдава и дръпна. Капакът бе малък, метър на метър, но бе много тежък и когато успя да го отвори, техникът залитна назад.

Отдолу го лъхна струя горещ въздух, в която се усещаше острата миризма на фреон. Облаци пара се издигнаха над пода на „Крипто“, призрачно осветени от червеното осветление долу. Далечното боботене на генераторите се усили в постоянен тътен. Чартрукян се изправи и погледна под краката си. Сега му приличаше повече на дупка към ада, отколкото на сервизен вход на суперкомпютър. Тясна стълба водеше към платформа под пода. Друга стълба отиваше още по-надолу, частично скрита от въртящите се червени облаци пара.

Грег Хейл стоеше зад прозрачната само отвътре навън стъклена стена на „Възел 3“ и гледаше как Фил Чартрукян предпазливо слиза по стълбата, водеща към подземните нива. За момент главата на младежа изглеждаше като отсечена и оставена на пода на „Крипто“. После бавно потъна във въртящата се мъгла.

— Смело момче — промърмори Хейл. Той знаеше къде отива Чартрукян. Аварийният ръчен прекъсвач на TRANSLTR бе логичният избор, ако Чартрукян наистина бе убеден, че компютърът е заразен с вирус. За нещастие това също бе единственият сигурен начин след десет минути тук да не можеш да се разминеш от хора на Сис-сек. Защото аварийните изключвания имаха свойството да запалват тревожни червени индикатори на контролните пултове. А разследване на Сис-сек бе точно онова, което Хейл не можеше да си позволи в този момент. Той излезе от „Възел 3“ и тръгна към отвора в пода. Чартрукян трябваше да бъде спрян.

51.

Джаба приличаше на гигантска попова лъжичка. Точно като кинообраза на който бе наречен, той бе лишен от окосмение сфероид. Ангел-пазител на всички компютърни системи в АНС, Джаба инспектираше отдел след отдел и по всякакъв начин утвърждаваше житейското си кредо, че профилактиката е най-доброто лекарство. По време на царуването на Джаба не бе имало случай компютър да бъде заразен и той бе твърдо решен това да се запази така.

Базата на Джаба бе издигната над нивото на залата, а това бе далеко под земята — там, където физически се помещаваше свръхсекретната база данни на АНС. Точно тук вирус би нанесъл най-големи поражения и затова пак тук той прекарваше основната част от времето си. В момента обаче Джаба беше взел почивка и се наслаждаваше на калцонета със салам в денонощно работещия стол на АНС. Готвеше се да забие зъби в третото, когато мобилният му телефон иззвъня.