Цифрова крепост - Страница 57

— Казвай — изкашля се той в слушалката, докато преглъщаше.

— Джаба — изгука женски глас, — Мидж се обажда.

— Кралицата на данните! — засмя се човешката грамада. Открай време Мидж Милкен бе неговата слабост. Беше умна, но също така бе единствената жена в живота му, която бе флиртувала с него. — Как си, по дяволите?

— Не се оплаквам.

Джаба избърса устата си.

— Тук ли си?

— Аха.

— Защо не отскочиш насам да хапнем по калцоне?

— Страшно бих искала, Джаба, но нали знаеш, че трябва да следя ханша си.

— Да го следим заедно, а?

— Голям мръсник си!

— Даже не можеш да си представиш колко голям.

— Радвам се, че те намерих — побърза да смени темата тя. — Защото имам нужда от съвет.

Той отпи дълга глътка „Д-р Пепър“.

— Давай.

— Може и да не е нищо сериозно — започна Мидж, — но моята статистика за „Крипто“ показва нещо странно. Надявах се да можеш да хвърлиш някаква светлина.

— За какво става дума? — попита той и отпи нова глътка.

— Държа в ръцете си една справка, от която излиза, че TRANSLTR работи върху един файл от осемнайсет часа и още не се е справил с него.

Джаба разля „Д-р Пепър“ по третото калцоне.

— Я повтори!

— Чу ме. Някакви идеи какво става?

Той попи разляното със салфетка.

— Каква е тази справка?

— Отчет за производителността. Използваме го за анализ на разходите. — И Мидж набързо обясни какво бяха открили двамата с Бринкерхоф.

— Обади ли се на Стратмор?

— Да. Той каза, че в „Крипто“ всичко е наред. Каза, че TRANSLTR работи на максимална скорост. И каза, че данните ни са грешни.

Джаба сбърчи изпъкналото си месесто чело.

— Какъв е тогава проблемът? В отчета има грешка. — Мидж не отговори и Джаба схвана отношението й към тази хипотеза и отново се намръщи. — Не мислиш, че в твоя отчет може да има грешка, така ли?

— Именно.

— Значи мислиш, че Стратмор лъже?

— Не става дума за това — дипломатично отговори Мидж; усещаше, че върви по тънък лед. — По-интересното е, че в моите статистически данни никога досега не е имало грешка. Затова реших да потърся чуждо мнение.

— Е, добре — въздъхна Джаба, — съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но в данните ти има грешка.

— Сериозно ли мислиш така?

— Залагам работата си. — Джаба отхапа грамадна хапка от подгизналото калцоне и продължи с пълна уста: — Най-продължителната обработка на файл от TRANSLTR досега е три часа. Това включва диагностика и проверки в реално време на всичко възможно. Единственото, което би могло да го зацикли за осемнайсет часа, е вирусоподобно. Нищо друго няма да може.

— Вирусоподобно?

— Да, говоря за някакъв вид паразитен цикъл. Нещо влиза в процесорите, създава безкраен цикъл и оставя компютъра да върти на празен ход.

— Добре де — осмели се да каже тя, — Стратмор не е излизал от „Крипто“ вече трийсет и шест часа. Някакъв шанс да се бори с вирус?

Джаба гръмко се изсмя:

— Стратмор е тук трийсет и шест часа? Бедният нещастник. Жена му сигурно го е изгонила от къщи. Разправят, че била голяма гаднярка.

Мидж помисли малко. И тя беше чула клюката. Запита се дали не е параноична.

— Мидж… — почна Джаба и преди да продължи, отпи глътка. — Ако играчката на Стратмор е хванала вирус, той щеше да ми се обади. Стратмор може да е умен, но нищо не разбира от вируси. Онова, от което разбира, се казва TRANSLTR. И е единственото, на което държи. Така че при първия знак за някакви проблеми той щеше да натисне паник-бутона, а тук този бутон вика мен. — Джаба всмукна от разстояние дълга разточена нишка моцарела. — И накрая, няма никакъв начин TRANSLTR да хване вирус. „Гонтлит“ е най-добрият пакет от филтри, който съм писал. През него не може да мине нищо опасно.

Дълга пауза. После Мидж въздъхна:

— Други идеи?

— Да. Данните ти са грешни.

— Това вече го каза.

— Да де.

Тя се намръщи.

— Не си чувал за нещо необичайно. Нещо… каквото и да е?

Джаба се изсмя.

— Мидж… чуй ме. „Скипджак“ беше грешка. Издънка на Стратмор. Но трябва да вървим напред. Забрави го. Това свърши. — Мълчанието на Мидж му подсказа, че може би си е позволил прекалено много. — Извинявай, Мидж. Знам, че ти го отнесе тогава. Стратмор не беше прав. И мисля, че си представям какво е отношението ти към него.

— Това няма нищо общо със „Скипджак“ — твърдо заяви тя.

„Да бе“, помисли си Джаба.

— Виж, Мидж, на мен Стратмор ми е абсолютно безразличен. Така де, той е криптолог. А те до един са егоцентрични задници. Хвани кой да е и първите му думи ще са, че иска резултат от обработката за вчера. Всеки техен файл е онзи, дето ще спаси света.

— Не разбирам мисълта ти.

Джаба въздъхна.

— Казвам, че Стратмор е побъркан като останалите. Но заедно с това казвам, че обича TRANSLTR повече от проклетата си жена. И че ако имаше проблем, щеше да ми се обади.

Мидж мълча дълго. Накрая неуверено въздъхна.

— Значи данните ми са грешни?

— Там при теб да няма ехо? — засмя се Джаба и също се засмя. — Виж, Мидж… Пусни ми поръчка. Първата ми работа в понеделник ще е да проверя компютъра ти. А междувременно веднага се махай оттук. Събота вечер е. Изчукай се с някой или направи нещо…

Тя пак въздъхна:

— Опитвам се, Джаба. Повярвай ми, опитвам се.

52.

Клуб „Ембрухо“ — в превод „Магьосник“ бе разположен в предградията, близо до последната спирка на автобусна линия номер 27. Приличаше повече на укрепление, отколкото на данс клуб, защото бе заобиколен от всички страни от високи измазани стени, в които бяха взидани парчета от натрошени бирени бутилки — първобитна охранителна система, гарантираща, че никой не може да влезе нелегално, без да остави част от кожата си по стената.