Цифрова крепост - Страница 60

— Ти не разбра ли, че е годишнина на Джудас Табу? — изгрухтя Двуцвет. — Всички са с…

— Освен това е облечена в тениска с британския флаг и носи на ухото си висулка във формата на череп.

По лицето на Двуцвет пробяга нещо. Бекър забеляза гримасата и почувства надежда. Но в следващата секунда изражението на Двуцвет се вкамени, той тресна бутилката в масата и сграбчи Бекър за ризата.

— Тя е на Едуардо, задник такъв! И аз ще ви наблюдавам! Само да си я пипнал, той ще те убие!

56.

Мидж Милкен влезе гневна в заседателната зала, която се намираше срещу нейния офис.

В допълнение към десетметровата махагонова маса, в плота, на която бе инкрустиран печатът на АНС, изработен от парченца черна череша и орех, тук имаше три акварела на Марион Пайк, грамадна саксия с бостънска папрат, мраморен бар за напитки и разбира се, задължителния охладител за вода, модел „Спарклет“. Мидж си наля чаша — надяваше се поне това да й помогне да се успокои.

Докато отпиваше, се загледа през прозореца. Лунната светлина проникваше през отворените венециански щори и проблясваше по дървената маса. Винаги бе смятала, че тази зала е много по-подходяща за директорски кабинет от онази откъм фасадата, където се помещаваше той сега. Защото вместо към паркинга на АНС заседателната зала гледаше към внушителната панорама от сгради в комплекса на АНС, в това число купола на „Крипто“ — един остров на високите технологии, плуващ отделно от главната сграда. Целенасочено разположен зад кедрова горичка, „Крипто“ не се виждаше от повечето останали сгради, но изгледът от директорския апартамент беше прекрасен. За Мидж заседателната зала бе идеалното място за трона на крал, който иска да оглежда владенията си. Дори веднъж бе предложила на Фонтейн да смени кабинета си, но директорът простичко бе обяснил „Не отзад“. Фонтейн не беше мъж, когото търсеха откъм задния край на каквото и да е.

Мидж разтвори щорите. Загледа се към хълмовете. Въздъхна със съжаление и пак погледна към „Крипто“. По някаква необяснима причина гледката на купола винаги я бе успокоявала… фар в нощта, независимо от часа. Но тази нощ нямаше какво да я успокои. Там, където трябваше да се намира „Крипто“… нямаше нищо. Тя притисна лице до стъклото на прозореца, изведнъж я заля дива, момичешка паника. Долу беше тъмно като в рог. „Крипто“ бе изчезнал.

57.

Тоалетните на „Крипто“ нямаха прозорци, така че тъмнината, заобикаляща Сюзан, бе абсолютна. Тя замръзна за миг. Усещаше с неприятна острота обземащата я паника. Ужасяващият вой откъм вентилационната решетка сякаш бе увиснал край нея. Въпреки съзнателното й усилие да се пребори със засилващото се чувство на първичен ужас, страхът малко по малко надделяваше.

Започна да опипва около себе си. Попадаше на врати на тоалетни кабини и умивалници. Напълно объркана, тя тръгна в тъмнината с протегнати напред ръце и се опита да си представи как изглежда помещението. Ритна и събори кошче за отпадъци и след малко се озова с лице срещу покрита с керамични плочки стена. Опипа я и тръгна встрани към изхода. Намери вратата, после напипа и дръжката. Дръпна я и излезе в залата на „Крипто“. И замръзна за втори път.

Залата нямаше нищо общо с това как бе изглеждала само преди минута. TRANSLTR бе сив силует на фона на сумрака, процеждащ се през купола. Осветлението тотално бе изгаснало. Дори електронните пултове до вратите не светеха. Зрението й постепенно се приспособяваше към тъмнината и едва сега тя забеляза, че единствената светлина в „Крипто“ идва от отворена в пода шахта — слабо червено сияние от аварийното осветление долу. Тръгна нататък. Във въздуха се усещаше лека миризма на озон.

Стигна до шахтата и погледна надолу. Фреоновите отдушници продължаваха да бълват въртящи се облаци червена мъгла, а от по-високия тон на генераторите Сюзан разбра, че „Крипто“ е на аварийно захранване. През мъглата видя силуета на Стратмор — шефът стоеше на платформата долу. Беше се надвесил през перилата и гледаше в дълбините на търбуха на TRANSLTR.

— Шефе!

Никакъв отговор.

Сюзан слезе по стълбата. Горещият въздух нахлу под полата й. Стъпалата бяха плъзгави от кондензирана влага.

— Шефе?

Но Стратмор дори не се обърна. Продължаваше да се взира надолу, като изпаднал в необясним транс. Сюзан проследи погледа му. Отначало не видя нищо освен въртящи се облаци мъгла. После изведнъж… Тяло! Шест етажа по-долу. Появяваше се и изчезваше сред кълбетата пара. Пак го видя. Извити под невъзможен ъгъл крайници. На двайсет и седем метра под тях Фил Чартрукян лежеше проснат върху металните ребра на главния генератор. Тялото му бе тъмно и обгоряло. Изглежда, бе дало на късо основното захранване на „Крипто“.

Но най-вледеняващият образ бе не този на Чартрукян, а на друг човек, друго тяло, по средата на високата стълба, свит, сгушен в тъмнината. Но мускулестото му телосложение не можеше да се сбърка — беше Грег Хейл.

58.

Пънкът крещеше в лицето на Бекър:

— Меган е на моя приятел Едуардо! Да не си припарил до нея!

— Къде е тя? — Сърцето на Бекър биеше до пръсване.

— Шибай се!

— Ситуацията е критична! — отсече Бекър и сграбчи хлапето за ръкава. — У нея има един пръстен, който ми принадлежи! Но аз ще й платя за него. Много!

Двуцвет изведнъж избухна в смях:

— Да не искаш да кажеш, че онзи грозен златен боклук е твой?

— Ти си го видял?! — невярващо попита Бекър.

Двуцвет кимна многозначително.

— Къде е?

— Нямам представа — засмя се Двуцвет. — Според мен Меган се опитва да го продаде.

— Иска да го продаде?!