Цифрова крепост - Страница 73

75.

Стратмор попипа беретата в скута си. Макар кръвта му да кипеше, той просто бе програмиран да мисли кристално ясно. Фактът, че Грег Хейл бе посмял да докосне Сюзан Флечър, беше ужасен, но фактът, че вината бе негова, бе още по-неприятен. Сюзан бе отишла във „Възел 3“ по негова идея. Стратмор знаеше как да сдържа емоциите си — случилото се по никакъв начин не можеше да повлияе на подхода му към „Цифрова крепост“. Той бе заместник-директор на АНС. И днес задачата му бе по-критично важна от всеки друг път. Стратмор забави дишането си.

— Сюзан… — Гласът му бе сдържан и спокоен. — Изтри ли електронната поща на Хейл?

— Не — объркано отговори тя.

— Намери ли ключа?

Тя поклати отрицателно глава.

Стратмор се намръщи, дъвчеше долната си устна. Мозъкът му на бясна скорост преценяваше различни варианти. Беше изправен пред дилема. Не беше никакъв проблем да въведе паролата за асансьора си и Сюзан щеше да си тръгне. От друга страна, нуждаеше се от нея тук. Имаше нужда от помощта й, за да намери ключа сред файловете на Хейл. Стратмор още не й бе казал, но намирането на тази информация бе много повече от проява на обикновен академичен интерес… всъщност бе жизненоважно. Стратмор подозираше, че и сам би могъл да конфигурира и пусне програмата за несъответстващо търсене, и кой знае… може би да намери с нея ключа, но вече се бе натъкнал на проблеми с много по-простия за работа трейсър. И не искаше да рискува евентуален неуспех.

— Сюзан — въздъхна той, взел решение. — Искам да ми помогнеш да намеря ключа на Хейл.

— Какво? — Сюзан се изправи и го изгледа диво.

Стратмор се пребори с желанието да стане и той. Знаеше много неща за механизмите за преговаряне и му бе добре известно, че преговарящият от позиция на силата винаги е седнал. Надяваше се след малко тя да седне пак. Но тя не го направи.

— Сюзан, моля те, седни.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Седни! — Това вече беше заповед.

Но Сюзан продължаваше да стои права.

— Командър Стратмор, ако все още изгаряте от желание да проверите какво представлява алгоритъмът на Танкадо, никой не може да ви попречи да го направите… сам! Аз съм дотук.

Стратмор наведе глава и пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че тя ще иска обяснение. И го заслужаваше. Стратмор взе решение — Сюзан щеше да чуе всичко. Молеше се това да не се окаже жестока грешка.

— Сюзан — започна той, — не трябваше да се стига дотук. — Той прокара длан по косата си. — Има някои неща, които не съм ти казвал. Понякога човек, в моето положение… — гласът му едва забележимо потрепна от болезненото признание, — понякога човек в моето положение е принуден да лъже хората, които обича. Днес е такъв ден. — Той тъжно я погледна. — Това, което ще ти кажа… никога не е влизало в плановете да го казвам… нито на теб… нито на никого.

Сюзан потръпна. Лицето на началника й беше крайно сериозно. Явно имаше тайни, до които досега не я бе допускал. Сюзан седна.

Последва дълга пауза, по време на която Стратмор гледаше към тавана, събирайки мислите си.

— Сюзан… — продължи след малко той с глас, който едва се чуваше, — аз нямам семейство. — Той отново върна погледа си върху нея. — Бракът ми… за него просто не заслужава да се използва тази дума. Животът ми бе заложник на любовта ми към тази страна. Животът ми бе работата тук, в АНС.

Сюзан слушаше мълчаливо.

— Както знаеш, скоро ми предстои да се пенсионирам. Но исках да се пенсионирам горд. Исках работата ми наистина да остави следа.

— Но това е неоспоримо — чу се да казва Сюзан. — Нали създаде TRANSLTR.

Стратмор обаче сякаш не я чу.

— През последните години работата ни в АНС ставаше все по-трудна и по-трудна. Изправихме се очи в очи с врагове, които не бях подозирал, че може да ни предизвикат. Говоря за гражданите на Съединените щати. Адвокати, фанатици на гражданските права, ФЕГ… да, всички те играят някаква роля, но става дума за нещо повече. Говоря за хората. Те загубиха вяра. Станаха параноични. Започнаха да виждат в нас врага. Хора като мен и теб, хора, които наистина държат интересите на страната близко до сърцата си. И изведнъж ние се озовахме в положението да се борим за правото да служим на тази нация. Вече не сме пазители на мира. Превърнахме се в подслушвачи, в нарушители на правата на хората. — Стратмор въздъхна дълбоко. — За нещастие има наивни хора на този свят, хора, неспособни да си представят ужасите, срещу които ще се изправят, ако ни нямаше. Аз искрено вярвам, че зависи само от нас да ги спасим от собственото им невежество.

Сюзан чакаше да чуе нещо по същество.

Началникът й измъчено се взря в пода, после я погледна.

— Сюзан, изслушай ме — нежно й се усмихна той. — След малко ще ти се прииска да ме прекъснеш, но аз те моля да ме доизслушаш… Вече от около два месеца се опитвам да разшифровам имейла на Танкадо. Както можеш да си представиш, бях шокиран, когато за пръв път прочетох в писмата му до „Северна Дакота“ за неразбиваемия алгоритъм, наречен „Цифрова крепост“. В началото не вярвах, че това е възможно. Но с всяко следващо писмо Танкадо бе все по-убедителен. Когато научих, че е използвал полиморфни низове, за да напише код с ротиращ ключ, осъзнах, че той е на светлинни години пред нас — това беше подход, неизпробван от никой тук.

— Но защо да го правим? — обади се Сюзан. — Та в това почти няма смисъл.

Стратмор стана и неспокойно закрачи, без да изпуска вратата от поглед.

— Преди няколко седмици, когато научих за търга за „Цифрова крепост“, най-сетне повярвах, че Танкадо е напълно сериозен. Знаех, че ако той продаде алгоритъма си на някоя японска софтуерна компания, това ще е краят за нас, и се опитах да намеря начин да му се противопоставя. Обмислих дали да не поръчам убийството му, но с цялата тази публичност около алгоритъма и последните му обвинения срещу TRANSLTR, това автоматично би ни направило първите заподозрени. И тогава ме осени… — Той се обърна към Сюзан. — Осъзнах, че „Цифрова крепост“ не трябва да бъде спиран.