Цифрова крепост - Страница 74

Сюзан го гледаше, без да разбира. Стратмор продължи:

— Изведнъж видях в „Цифрова крепост“ уникална възможност. Разбрах, че с няколко промени „Цифрова крепост“ може да работи за нас, вместо срещу нас.

Сюзан никога не бе чувала по-абсурдно нещо. „Цифрова крепост“ си беше неразбиваем алгоритъм и щеше да ги унищожи.

— Ако — продължи Стратмор — само ако можех да направя малка промяна в алгоритъма… преди да бъде освободен за всеобщо ползване… — И той хитро я погледна.

Беше й нужен само миг…

Стратмор забеляза смайването й и възбудено обясни плана си:

— Ако разполагах с ключа, можех да отворя с негова помощ нашето копие на „Цифрова крепост“, след което щях да вмъкна модификацията.

— „Задна врата“ — прошепна Сюзан, забравила в един миг лъжите на началника си. — Също като в „Скипджак“.

Стратмор кимна.

— Тогава щяхме да подменим безплатната версия на Танкадо с променената от нас. И понеже „Цифрова крепост“ е японски алгоритъм, никой никога не би заподозрял някаква намеса на АНС. Единственото, което трябва да направим, е да извършим подмяната.

Сюзан осъзна, че планът е повече от гениален. Той беше… достоен за Стратмор: да способства пускането на алгоритъм, способен да устои на атаката на компютрите на АНС!

— Пълен достъп — продължаваше да мечтае Стратмрр. „Цифрова крепост“ щеше да се превърне в международен стандарт за едно денонощие.

— Толкова лесно? — обади се Сюзан. — Интересно… Дори „Цифрова крепост“ да стане достъпен безплатно, повечето компютърни потребители ще задържат старите алгоритми от съображения за удобство. Защо да теглят нов?

Стратмор се усмихна.

— Много просто. Ще пуснем слух. Целият свят най-сетне ще разбере за TRANSLTR.

Сюзан зяпна от удивление.

— Много лесно, Сюзан: ще позволим на истината да стигне до улицата. Ще разкажем на света, че АНС разполага с компютър, който може да разбие всеки друг шифър с изключение на „Цифрова крепост“.

Сюзан наистина беше удивена:

— Значи всички ще се въоръжат с „Цифрова крепост“… без да подозират, че ние можем да го разбиваме?

— Точно така — кимна Стратмор. Възцари се продължителна тишина, след което той продължи: — Съжалявам, че те лъгах. Да се препише „Цифрова крепост“ е голяма работа и аз не исках да бъдеш замесена в това.

— Разбирам… — каза тя след малко, все още замаяна от гениалността на плана. — Не бих казала, че си лош лъжец.

— О, имам години практика — засмя се Стратмор. — Лъжата беше единственият начин да те държа извън играта.

— И колко е голяма играта?

— Мисля, вече можеш да прецениш и сама.

За първи път от цял час Сюзан се усмихна.

— Страх ме беше, че ще ми отговориш именно по този начин.

Той сви рамене.

— Щом инсталираме променената версия на „Цифрова крепост“, ще информирам състава.

Сюзан наистина беше впечатлена. Планът на Стратмор представляваше разузнавателен ход с глобално значение, който нямаше равен на себе си. И той се опитваше да го осъществи сам, без ничия помощ. На всичко отгоре изглеждаше като че ли беше на прага на успеха. Защото ключовата фраза бе под краката им. Танкадо бе мъртъв. Партньорът на Танкадо бе разкрит.

Сюзан се замисли.

Танкадо бе мъртъв. Това изглеждаше някак прекалено… удобно. Сети се за всички казани от Стратмор лъжи и изведнъж я побиха тръпки. Погледна началника си неуверено.

— Ти ли уби Танкадо?

Въпросът й го изненада. Той поклати глава.

— Разбира се, че не. Нямаше никаква необходимост. Точно обратното — аз бих предпочел да е жив. Смъртта му може да хвърли съмнения върху легитимността на „Цифрова крепост“. В моите намерения влизаше подмяната да стане гладко и абсолютно незабележимо. Всъщност първоначалният ми план беше да направим подмяната и да оставим Танкадо да продаде ключа си.

Това звучеше логично. Танкадо не би имал никакви причини да заподозре, че алгоритъмът му в интернет е подменен. Никой не би имал достъп до него, освен той и „Северна Дакота“. Ако Танкадо не провереше автентичността на собствената си програма след нейното пускане за всеобщ достъп, никога не би заподозрял наличието на „задна врата“. А той бе превивал гръб над „Цифрова крепост“ толкова дълго, че едва ли би желал някога отново да погледне този програмен код.

Сюзан постепенно осмисляше по-тънките моменти на плана. Сега вече разбираше защо началникът й се бе държал така потайно. Задачата, която сам си бе възложил, бе толкова времепоглъщаща и деликатна — да създадеш задна врата в сложен алгоритъм и да осъществиш незабелязана подмяна на файл, достъпен в интернет. Тук най-важното бе да знаят минимум хора. Защото дори най-беглото съмнение, че с „Цифрова крепост“ нещо не е наред, щеше да сложи край на плана на нейния началник.

Едва сега тя разбираше защо Стратмор бе оставил TRANSLTR да продължава да работи. Ако „Цифрова крепост“ станеше новото чедо на АНС, той искаше да е сигурен, че алгоритъмът наистина е неразбиваем!

— Е, още ли искаш да си ходиш? — попита я той.

Сюзан вдигна поглед. Изведнъж осъзна историчността на момента — тя седеше в полумрака в компанията на великия Тревор Стратмор — и от страховете й не остана и следа. Пренаписването на „Цифрова крепост“ бе шанс да се сътвори история, възможност да се направи изключително добро и… Стратмор се нуждаеше от нейната помощ. Сюзан неуверено се усмихна.

— Какъв е следващият ни ход?

Стратмор се усмихна широко, протегна ръка и я сложи на рамото й.

— Благодаря. — После премина по същество: — Ще слезем долу заедно. — Той многозначително поклати беретата. — Ти ще започнеш да търсиш в терминала на Хейл. А аз ще те пазя.