Цифрова крепост - Страница 77

К оглавлению

— Стреляте, ли, ще улучите скъпоценната ви Сюзан! Не вярвам да рискувате.

Този път гласът на Стратмор прозвуча по-наблизо:

— Пусни я.

— И още как. Вие ще ме убиете.

— Няма да убия никого.

— О, така ли? Кажете това на Чартрукян!

Стратмор се приближи още.

— Чартрукян е мъртъв.

— Е, аз какво казвам? Убихте го. Видях ви!

— Откажи се, Грег — спокойно го призова Стратмор.

Хейл стисна несъпротивляващата се Сюзан и прошепна в ухото й:

— Стратмор блъсна Чартрукян… видях го с очите си.

— Тя няма да се хване на евтините ти номера — разнесе се гласът на Стратмор съвсем наблизо. — Пусни я.

Хейл изсъска към тъмнината:

— Чартрукян беше още дете, за бога! Защо го направихте? За да опазите тъпата си тайна?

Но Стратмор запазваше хладнокръвие:

— И каква е тази тъпа тайна?

— Много добре знаете каква е: „Цифрова крепост“!

— Така, така — снизходително промърмори Стратмор; гласът му бе така студен, сякаш се спускаше от айсберг. — Значи знаеш за „Цифрова крепост“. А аз си мислех, че ще отречеш и това.

— Да ти го начукам!

— Хитра защита.

— Ти си глупак — излая в тъмното Хейл, загубил всякакво страхопочитание пред Стратмор. — За твое сведение, TRANSLTR прегрява.

— Така ли? — засмя се Стратмор. — Нека се досетя… и аз трябва да отворя вратите и да повикам тук Сис-сек?

— Именно! — отговори Хейл. — Ще си истински идиот, ако не го направиш.

Този път Стратмор се изсмя от сърце:

— Това ли ти е пледоарията: TRANSLTR прегрява, значи отвори вратите и ни пусни?

— Истина е, по дяволите! Бях долу, в подземието. Аварийното захранване не тегли достатъчно фреон!

— Е, благодаря ти за информацията — обади се Стратмор. — За твое сведение, TRANSLTR може да се самоизключва. Ако наистина започне да прегрява, „Цифрова крепост“ ще се прекъсне автоматично.

Хейл изсумтя презрително:

— Ти си луд! Какво ми пука дали TRANSLTR ще гръмне сам, или не. Проклетата машина и без това трябваше да бъде обявена за противозаконна.

Стратмор въздъхна:

— Детската психология въздейства само на деца, Грег. Пусни я.

— За да ме застреляш?

— Няма да те застрелям. Единственото, което ми трябва от теб, е ключът.

— Какъв ключ?

Стратмор пак въздъхна.

— Онзи, който ти е изпратил Танкадо.

— Нямам представа за какво говориш.

— Лъжец! — успя да изхрипти Сюзан. — Видях поща от Танкадо в твоя акаунт!

Хейл се напрегна, после я извъртя към себе си.

— Ровила си из моя акаунт?

— А ти ми прекъсна трейсъра! — сопна му се тя.

Хейл изтръпна. Беше предполагал, че е прикрил следите си надеждно, и нямаше представа, че Сюзан е разбрала какво е направил. Сега си обясняваше, че не бе повярвала на нито една негова дума. Усети как стените се затварят около него. Разбра, че никога няма да успее да ги накара да го пуснат, не и преди да е станало прекалено късно. Отчаяно прошепна в ухото й:

— Сюзан, Стратмор уби Чартрукян!

— Пусни я — все така спокойно повтори Стратмор. — Тя не ти вярва.

— И защо ли да ми вярва? — озъби се в отговор Хейл. — Как ще ми вярва, след като си й промил мозъка! Откъде да разбере, че й казваш само онова, което те устройва? Знае ли какъв е истинският ти план по отношение на „Цифрова крепост“?

— И какъв ли ще да е той? — насмешливо се поинтересува Стратмор.

Хейл знаеше, че онова, което предстои да каже, или ще му донесе свободата, или ще се превърне в смъртната му присъда. Той пое дълбоко дъх и реши да играе ва-банк.

— Замисляш да сложиш „задна врата“ на „Цифрова крепост“.

Разкритието му бе посрещнато от изумена тишина откъм тъмнината. Хейл разбра, че е улучил десетката.

Този път непоколебимата увереност на Стратмор бе подложена на сериозно изпитание.

— Кой ти каза това? — осведоми се той. Гласът му прозвуча значително по-грубо, отколкото досега.

— Прочетох го — самодоволно отговори Хейл. — В материалите към един от анализите ти.

— Абсурд. Аз никога не разпечатвам анализите си.

— Знам. Прочетох го директно от файла.

— Влизал си в офиса ми? — Гласът на Стратмор бе пълен със съмнение.

— Не, направих го от „Възел 3“. — И Хейл самоуверено се засмя. Знаеше, че ще му трябва всичко научено при морските пехотинци за преговарянето, за да се измъкне жив от „Крипто“.

Стратмор се приближи още малко.

— Как разбра за „задната врата“?

— Нали ти казах — прослушах ти акаунта.

— Невъзможно!

Хейл пак се засмя, този път насила.

— Един от проблемите с наемане на най-добрите, командър Стратмор, е… че понякога те са по-добри от теб.

— Млади човече — едва сдържайки се, прошепна Стратмор, — не знам откъде си се снабдил с тази информация, но те уверявам, че нямаш представа в какво си се забъркал. Сега… или веднага ще освободиш госпожица Флечър, или ще извикам охраната и ще изгниеш в затвора.

— Няма да го направиш — констатира Хейл със спокоен глас. — Извикването на охраната ще провали плана ти. Най-малкото защото аз ще им разкажа всичко, което ми е известно. — Той направи къса пауза. — Но ако ме пуснеш да изляза оттук, обещавам да забравя какво означава „Цифрова крепост“.

— Няма да правим сделки! — моментално отказа Стратмор. — Искам ключа.

— Нямам никакъв шибан ключ!

— Стига лъжи! — изрева с все сила Стратмор. — Къде е?

Хейл заби пръсти в шията на Сюзан и изсъска:

— Или ме пускаш, или тя след секунди ще умре!

Тревор Стратмор бе участвал в достатъчно много преговори с висок залог, за да почувства, че Хейл е на ръба. Младият криптолог си бе въобразил, че е натикан в ъгъла, а заклещеният противник е възможно най-опасният вид — отчаян и непредсказуем. Стратмор усещаше, че следващият му ход е критичен. Животът на Сюзан зависеше от него… както и бъдещето на „Цифрова крепост“.