Цифрова крепост - Страница 78

Първото и най-важно нещо бе да разреди напрежението. Така че след продължителна пауза той примирено въздъхна:

— Окей, Грег, печелиш… Какво искаш да направя?

Мълчание. Изваден от равновесие, Хейл се чудеше как да приеме готовността на началника си. Отпусна малко натиска върху шията на Сюзан.

— Ами… — заекна той и гласът му изневери. — Първо, трябва да ми дадеш пистолета си. И двамата ще дойдете с мен.

— Като заложници? — студено се засмя Стратмор. — Грег, ще трябва да измислиш нещо по-добро. Не се ли досещаш, че оттук до паркинга има поне десетина въоръжени пазачи?

— Не съм глупак — ядоса се Хейл. — Ще изляза с твоя асансьор. И ще взема само Сюзан. Ти оставаш тук!

— Дано това не те разочарова — отговори му Стратмор, — но асансьорът е без захранване.

— Глупости! — отсече Хейл. — Асансьорът, за който говоря, получава захранване от главния корпус. Виждал съм схемата на електрозахранване!

— Вече опитахме да се махнем с него — обади се Сюзан. — Не мърда.

— И двамата говорите такива глупости, че просто не мога да повярвам на ушите си. — Хейл отново я стисна по-силно. — След като асансьорът не върви, тогава ще спра TRANSLTR и ще възстановя захранването.

— Асансьорът е с парола — опита се до го спре Сюзан.

— Голяма работа — презрително се засмя Хейл. — Сигурен съм, че шефът ще я сподели с нас. Нали, началник?

— Има да чакаш — изсъска Стратмор.

Хейл кипна:

— Чуй ме сега ти мен, старче… Ето какво ще направим! Пускаш ме заедно със Сюзан да се повозим на асансьора ти, след това ми даваш няколко часа аванс в колата и тогава я освобождавам.

Стратмор почувства, че залогът се вдига. Той беше забъркал Сюзан в цялата тази история, той трябваше да я спаси. Гласът му изведнъж укрепна:

— А нещо относно плановете ми за „Цифрова крепост“?

Хейл се засмя:

— Можеш да започваш да пишеш „задната си врата“ — аз съм ням като гроб. — След това гласът му прозвуча заплашително: — Но в деня, в който си въобразя, че съм следен, изпявам всичко на пресата — до последната пикантна подробност. Първото, което ще научат, е, че „Цифрова крепост“ е манипулирана, и се надявам това да срути тази шибана Агенция!

Стратмор обмисли предложението. Беше просто и ясно. Сюзан щеше да живее, а „Цифрова крепост“ щеше да получи „задната си врата“. Стига да не тръгнеше по следите на Хейл, „задната врата“ щеше да си остане тайна. Стратмор знаеше, че Хейл е неспособен да държи дълго устата си затворена. И все пак… това, че знае тайната на „Цифрова крепост“, бе единствената му застраховка и кой знае, може би щеше да се окаже умен човек. Каквото и да се случеше, Стратмор бе уверен, че може да се погрижи за Хейл по-нататък.

— Решавай, старче! — подкани го Хейл. — Ще тръгваме ли, или не? — Ръцете му обхванаха гърлото на Сюзан като менгеме.

Стратмор знаеше, че ако сега вдигне телефона и повика охраната, Сюзан ще живее. Усещаше го, бе готов да заложи живота си, че е така. Обаждането щеше да изненада Хейл. Щеше да се паникьоса и в крайна сметка, изправен очи в очи с цяла малка армия, щеше да загуби решителността си. Щяха да преговарят, после Хейл щеше да се предаде. „Но ако извикам охраната — помисли Стратмор, — това означава край на моя план“.

Хейл стисна още по-силно и Сюзан извика от болка.

— Е, какво ще правим? — извика Хейл. — Да я убия ли?

Стратмор обмисли възможностите, с които разполагаше. Ако позволеше на Хейл да излезе от „Крипто“ със Сюзан, нямаше никакви гаранции как ще се развият нещата. Хейл можеше да кара с часове, после да паркира в някоя горичка. Пистолетът щеше да е у него… Стомахът на Стратмор се обърна. Не, нямаше начин да се предвиди какво ще стане, преди Хейл да освободи Сюзан… ако изобщо решеше да я освободи. „Трябва да повикам охраната — реши Стратмор. — Какво друго мога да направя?“ Представи си Хейл в съда, как изпява всичко за „Цифрова крепост“. „Планът ми се проваля. Трябва да има друг начин“.

— Решавай! — извика Хейл и придърпа Сюзан към стълбата.

Стратмор не го слушаше. Ако спасяването на Сюзан означаваше провал на плановете му… тогава така щеше да стане — алтернатива на загубата й на съществуваше. Сюзан Флечър бе цена, която Тревор Стратмор отказваше да плати.

Хейл бе извил ръката на Сюзан зад гърба й и я стискаше за гърлото.

— Последен шанс, старче! Дай ми пистолета!

Но Стратмор продължаваше бясно да оценява възможностите в търсене на някаква възможност. „Винаги има други възможности!“ Накрая каза тихо, почти тъжно:

— Не става, Грег, съжалявам. Просто не мога да те пусна.

Хейл едва не се задави.

— Какво?

— Обаждам се на охраната.

Сюзан ахна:

— Командър… не!

Хейл отново затегна хватката си.

— Обади им се и тя умира!

Стратмор свали пейджърд от калъфа на колана си и го включи.

— Грег, ти блъфираш.

— Никога няма да го направиш! — изкрещя Хейл. — Аз ще проговоря! Ще проваля плановете ти! Ти си само на часове от осъществяване на мечтата си! Ще контролираш всички обменяни данни в света! Никакъв TRANSLTR няма да ти е нужен. Никакви ограничения… просто свободна информация. Шансът на живота ти! Не можеш просто да махнеш с ръка!

— Мога — заяви Стратмор с непоколебим глас.

— Но… но нима ти е все едно какво ще стане със Сюзан? — заекна Хейл. — Обадиш ли се, тя умира!

— Това е шанс, който съм решил да поема — не отстъпваше Стратмор.

— Глупости! Та ти си й се надървил повече, отколкото на „Цифрова крепост“! Познавам те… Няма да рискуваш!

Сюзан се опита гневно да възрази, но Стратмор я изпревари:

— Млади човече! Ти изобщо не ме познаваш! Рискът е смисълът на моя живот. Ти сам избра да си играеш с големите, хайде да видим сега дали ти стиска. — Той започна да набира номера. — Недооценил си ме, момче! Никой не може да заплашва живота на мой подчинен и да разчита да си отиде просто така! — Той вдигна апарата до устата си и каза: — Централа! Дайте ми охраната!