Цифрова крепост - Страница 84

Тя се подпря с ръка на терминала и прочете повторно изписаното на екрана. Информацията бе същата като онази, която Стратмор бе казал, че е получил, когато той пуснал трейсъра! Сюзан бе решила, че Стратмор е направил грешка, но за себе си бе уверена, че е конфигурирала всичко правилно.

И въпреки това информацията на екрана бе невъзможна:

...

NDAKOTA = ET@DOSHISHA.EDU

— ЕТ? — попита Сюзан, въздъхна и тръсна глава. — Енсей Танкадо е „Северна Дакота“?

Беше абсурдно. Ако данните бяха верни, Енсей Танкадо и партньорът му бяха един и същи човек. Изведнъж Сюзан усети, че не може да разсъждава. Периодичният вой на сирената сякаш накъсваше мислите й. „Защо Стратмор не изключи най-после това проклето нещо?“

Хейл се извиваше на пода, мъчеше се да се обърне към нея.

— Е? Какво казва? Трябва да знам!

Сюзай не му обръщаше внимание. „Енсей Танкадо е «Северна Дакота»…“

Опита се да пренареди парчетата на мозайката по начин, позволяващ да се получи картина. Ако Танкадо беше „Северна Дакота“, значи бе пращал електронна поща до себе си… което означаваше, че „Северна Дакота“ не съществува. Партньорът на Танкадо беше мистификация.

„«Северна Дакота» е призрак — каза си тя. — Дим и огледала“.

Какъв гениален замисъл! Явно Стратмор бе наблюдавал тенис мач в едната половина на корта. Понеже топката се връщала, той предположил, че от другата страна на мрежата има някой. Но Танкадо бе играл срещу стена. Бе превъзнасял достойнствата на „Цифрова крепост“ в имейли, изпратени до себе си. Беше писал писма, беше ги изпращал до анонимния ремейлър и няколко часа по-късно римейлърът му ги бе връщал.

Сюзан осъзна, че това е просто очевидно. Нямаше друг начин. Танкадо бе искал Стратмор да го шпионира… искал беше той да чете електронната му поща. Енсей Танкадо си бе направил застрахователна полица, без да се налага да доверява някому ключовата фраза. Разбира се, за да бъде фарсът максимално автентичен, Танкадо бе използвал таен акаунт — достатъчно таен, за да не събуди подозрения, че работата е нагласена. Танкадо е бил партньор на себе си. „Северна Дакота“ не съществуваше. Енсей Танкадо действаше сам.

Сам!

Ужасяваща мисъл преряза съзнанието й: „Танкадо е можел да използва фалшивата кореспонденция, за да убеди Стратмор в каквото си поиска“.

Спомни си първата си реакция, когато Стратмор й бе споменал за неразбираемия алгоритъм. Тогава се бе заклела, че такова нещо е невъзможно. Усети тежест в стомаха си. Добре, в такъв случай с какво доказателство разполагаха, че Танкадо действително е създал „Цифрова крепост“? Само някакви хвалби в измислени имейли? А, и разбира се, TRANSLTR. Компютърът бе вкаран в цикъл, продължаващ вече над двайсет часа. Сюзан обаче знаеше, че има други програми, които биха могли да ангажират цялата изчислителна мощ на TRANSLTR за толкова дълго — програми, много по-лесни за написване от неразбиваем алгоритъм.

Вируси.

През тялото й премина ледена тръпка. Но как можеше в TRANSLTR да попадне вирус?

Като глас от гроба, Фил Чартрукян й съобщи отговора: „Стратмор е заобиколил «Гонтлит»!“

Изведнъж Сюзан прозря истината. Стратмор бе свалил файла с „Цифрова крепост“ от сайта на Танкадо и се бе опитал да го въведе за анализ в TRANSLTR. Но „Гонтлит“ бе отхвърлил файла, защото бе открил в него потенциално опасните полиморфни низове. При нормални обстоятелства това би било достатъчно да събуди подозренията на Стратмор, но в случая той бе прочел с очите си имейла на Танкадо до „Северна Дакота“: „Номерът е в полиморфните низове!“ Убеден, че е безопасно да зареди „Цифрова крепост“, Стратмор бе заобиколил защитата на „Гонтлит“ и бе изпратил файла в TRANSLTR.

— „Цифрова крепост“ не съществува — ахна тя. Танкадо бе хвърлил въдица за глупаци… и АНС се бе хванала на стръвта.

В този момент отгоре се разнесе дълъг страдалчески вик. Гласът беше на Стратмор.

86.

Сюзан спря задъхана на вратата. Тревор Стратмор седеше сгърбил рамене пред терминала си. Потното му чело лъщеше на светлината на монитора. Сирените отдолу продължаваха да реват.

Сюзан изтича до бюрото му.

— Командър? — Но Стратмор не помръдваше. — Командър! Трябва да изключим TRANSLTR. Налага се да…

— Той ни измами — проговори Стратмор, без да вдига глава. — Танкадо заблуди всички ни…

Тонът му издаваше, че е разбрал. Всичките раздувки на Танкадо за неразбиваеми алгоритми, за обявяване на търг за ключа… всичко това се бе оказало постановка, мистификация. Танкадо бе подвел АНС да следи електронната му поща, беше ги накарал да мислят, че има партньор, и най-сетне ги беше подлъгал самички да изтеглят от сайта му потенциално много опасен файл.

— Полиморфните низове… — запъна се Стратмор.

— Знам.

Началникът й бавно вдигна поглед.

— Файлът, който собственоръчно изтеглих от интернет… се оказа…

Сюзан се опита да запази хладнокръвие. Всички фигури в шахматната партия бяха променили местата си. Оказа се, че неразбиваем алгоритъм няма, както впрочем не съществуваше и „Цифрова крепост“. Предоставеният от Танкадо за изтегляне файл бе зашифрован вирус, вероятно „запечатан“ с добре известен и отдавна съществуващ на пазара шифър за общо ползване — достатъчно надежден, за да не навреди на простосмъртните — а само на АНС. TRANSLTR бе разбил с лекота защитната обвивка и бе освободил вируса.

— Полиморфните низове… — изграчи началникът й. — Танкадо каза, че те били част от алгоритъма. — И стовари глава върху бюрото си.

Сюзан разбираше отлично болката му. Той просто се оказваше напълно изработен. Танкадо изобщо не бе възнамерявал да позволява на някаква фирма да купува алгоритъма му. Защото алгоритъм нямаше. Цялата работа бе една ловко съставена измама. „Цифрова крепост“ бе призрак, фарс, стръв, създадена специално за АНС. Всеки направен от Стратмор ход всъщност бе режисиран от Танкадо, който през цялото време бе дърпал конците.