Цифрова крепост - Страница 85

— Аз заобиколих „Гонтлит“ — простена Стратмор.

— Не си знаел.

Той стовари юмрук върху бюрото.

— Трябваше да зная! Псевдонимът му… помисли само. За бога — НДАКОТА! Виж го!

— Какво искаш да кажеш?

— Та той ни се надсмива в лицата! Това е анаграма!

Сюзан се замисли. NDAKOTA е анаграма? Тя си представи буквите и започна да ги размества наум. Ндакота… Кадотан… Октадан… Тяндока… Коленете й омекнаха. Стратмор беше прав. Наистина бе ясно като бял ден. Как не го бяха забелязали? Това изобщо не беше позоваване на американски щат… просто Танкадо им се присмиваше в лицето! Той дори бе изпратил на АНС предупреждение, очевиден ключ, че той самият е NDAKOTA. Защото буквите се пренареждаха в ТАНКАДО. Само че най-добрите разбивачи на шифри в света бяха пропуснали да забележат това, точно както бе разчитал той.

— Танкадо ни се е присмивал — каза Стратмор.

— Трябва да спреш TRANSLTR — заяви Сюзан.

Но Стратмор бе забил празен поглед в стената.

— Шефе! Изключи го! Един Бог знае какво става там вътре.

— Опитах — прошепна Стратмор, с глас толкова тих, че Сюзан не бе сигурна, че го е чула правилно.

— Какво означава „опитах“?

Стратмор завъртя екрана на терминала си към нея. Мониторът беше с намалена яркост в странен оттенък на тъмновиолетово. В долната част на екрана брояч показваше броя опити да бъде спрян TRANSLTR. След всеки опит следваше един и същи отговор:

...

SORRY, UNABLE TO ABORT.
SORRY, UNABLE TO ABORT.
SORRY, UNABLE TO ABORT.

Сюзан се вцепени. „Прекъсването невъзможно“? Но защо? Страхуваше й се, че вече знае отговора. „Значи това било отмъщението на Танкадо: унищожаване на TRANSLTR!“ Години наред Енсей Танкадо се беше борил светът да научи за TRANSLTR, но никой не му бе повярвал. И той бе решил да унищожи чудовището. Беше се борил до смърт за онова, в което твърдо бе вярвал — правото на личността да има тайни.

Сирените продължаваха да раздират слуха им.

— Трябва да изключим захранването централно! — реши Сюзан. — И то веднага!

Знаеше, че ако побързат, ще могат да спасят великата машина за паралелна обработка. Всеки компютър на света — от РС-тата, които се продават по магазините, до системата за контрол на полетите в НАСА — има вградени „бушони“ за подобни ситуации. Вярно, не ставаше дума за елегантно решение, но предимството му бе, че винаги работеше. Наричаше се „дръпване на шалтера“. Като изключеха централно захранването на „Крипто“, щяха да принудят и TRANSLTR да спре да работи. За вируса щяха да мислят по-късно. Ако не друго, можеха да форматират твърдите дискове на суперкомпютъра. Преформатирането щеше да изтрие цялата външна памет — данни, програми, вирус… всичко. В повечето случаи преформатирането бе свързано със загубата на хиляди файлове, понякога резултатите на многогодишен труд. Но машините за паралелна обработка са създадени да мислят, не да помнят. Така че всъщност в TRANSLTR не се съхраняваше нищо особено. След разбиването на поредния код той изпращаше резултатите в главната база данни на АНС за…

Сюзан изстина. В миг на кристална яснота на съзнанието тя вдигна юмрук пред устата си и спря неволния си вик.

— Главната база данни!

Стратмор гледаше в тъмнината. Гласът му прозвуча някак безтелесен. Явно и той бе направил връзката.

— Да, Сюзан. Главната база данни.

Сюзан кимна. Танкадо бе използвал TRANSLTR, за да вкара вирус в главната база данни!

Стратмор й посочи монитора. Сюзан погледна екрана, този път под диалоговия прозорец. Там по цялата широчина се четеше:

...

РАЗКАЖЕТЕ НА СВЕТА ЗА TRANSLTR
САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

Сюзан потръпна. Най-важните тайни на нацията се съхраняваха в АНС: военни комуникационни протоколи, кодове за потвърждение на SIGINT, самоличности на агенти, работещи зад граница, чертежи на най-съвременни оръжия, сканирани документи, търговски споразумения… списъкът беше наистина безкраен.

— Танкадо не би посмял! — заяви тя. — Да разруши секретната информация на цяла страна? — Не можеше да повярва, че дори Енсей Танкадо би посмял да атакува базата данни на АНС. После погледна съобщението:

...

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

— Истината? — прошепна тя. — Истината за какво?

Стратмор имаше проблеми с дишането.

— TRANSLTR — с мъка изрече той. — Истината за TRANSLTR.

Сюзан кимна. Това вече беше логично. Танкадо принуждаваше АНС да разкаже на света за TRANSLTR. Което си бе чисто и просто изнудване. Той поставяше АНС пред избор: или признайте пред света за TRANSLTR, или загубете базата данни. Тя гледаше със страхопочитание текста пред очите си, защото на последния ред на екрана едно късо съобщение мигаше заплашително:

...

ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Сюзан гледаше онемяла мигащите три думи. Разбра всичко: вирусът, ключовата фраза, пръстенът на Танкадо, гениалната схема за изнудване. Ключът нямаше нищо общо с отключването на алгоритъма, той просто бе антидот. Ключът щеше да спре вируса. Сюзан бе чела много за подобни вируси — крайно опасни програми, включващи в себе си и лекарството — таен ключ за дезактивиране. „Танкадо не е имал намерение да унищожава базата данни на АНС… той просто е искал да ни накара да уведомим обществеността за TRANSLTR! И едва тогава е щял да ни даде ключа, за да спрем вируса!“

Разбираше и че планът на Танкадо не се бе развил, както бе замислено. Танкадо изобщо не бе планирал да умре. Беше планирал да седи в някой испански бар и да слуша по Си Ен Ен пресконференцията за свръхсекретния американски суперкомпютър за разбиване на шифри. А после е смятал да позвъни на Стратмор, да му прочете ключа от пръстена си и да спаси по този начин базата данни в последната секунда. После щеше да се посмее и отново да изчезне някъде, превърнал се в герой на ФЕГ.