Цифрова крепост - Страница 9

Командър Стратмор, петдесет и шест годишният заместник-директор по оперативните въпроси, бе за Сюзан като баща. Той бе човекът, който я бе наел в Агенцията, и той бе направил АНС неин дом. Когато преди десетина години Сюзан бе постъпила на работа, Стратмор оглавяваше развойната секция на отдел „Крипто“ — мястото за обучение на новите криптолози — мъжете нови криптолози. И макар никога да не бе толерирал издевателствата срещу никого, Стратмор се отнасяше с особена загриженост към единствената си служителка. Когато го обвиняваха, че я покровителства, той отговаряше със самата истина: Сюзан бе сред най-умните му служители и той не искаше да я загуби заради извращения на сексуална основа. Един от старшите криптолози бе имал неблагоразумието да изпробва решителността му.

Една сутрин през първата й година в АНС Сюзан се бе отбила във фоайето на отдела, за да вземе някакви документи. Когато вдигна поглед, видя себе си на дъската за обяви и едва не припадна от притеснение. Защото беше изобразена изтегнала се в легло и само по бикини.

Оказа се, че един от криптолозите е сканирал фотография от порносписание и е монтирал с графичен редактор главата на Сюзан към тялото на модела. Резултатът бе повече от убедителен.

За нещастие на отговорния за грубата шега криптолог Стратмор не видя в случая нищо забавно. Два часа по-късно по електронната поща бе разпространено циркулярно писмо до всички:

...

ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР НА СЛУЖИТЕЛ КАРЛ ОСТИН Е ПРЕКРАТЕН ЗАРАДИ НЕУМЕСТНО ПОВЕДЕНИЕ

От този ден никой не я закачаше — на Сюзан Флечър гледаха като на златното момиче на Стратмор.

Но не само новодошлите под ръководството на Стратмор криптолози се бяха научили да го уважават — още в ранните години на своята кариера той бе привлякъл вниманието на своите началници с предложенията си за редица нестандартни и оказали се крайно успешни разузнавателни операции. С издигането си в йерархията Стратмор бе станал известен със силните си и проникновени анализи на крайно сложни ситуации. Той притежаваше свръхестествената способност да вижда през плетеницата от морални дилеми, свързани с процеса на вземане на решения на най-висше ниво в АНС, и способността да действа без угризения в интерес на общото добро.

Никой нямаше никакви съмнения, че Стратмор обича страната си. За своите колеги той бе истински патриот и мечтател — един почтен мъж, принуден да живее в свят на лъжи.

В годините след пристигането на Сюзан в АНС командър Стратмор бе излетял нагоре от поста ръководител развойна секция на отдел „Крипто“ до втори човек в цялата йерархия на АНС. Вече само един човек стоеше по-високо от Стратмор — директорът Лиланд Фонтейн, митичният повелител на „Загадъчния дворец“, който никога не се показваше, макар понякога гласът му да се чуваше и от когото всички откровено се страхуваха. Дори двамата със Стратмор се виждаха рядко и когато това ставаше, беше като сблъсък на титани. Фонтейн несъмнено бе гигант сред гиганти, но Стратмор, изглежда, не се впечатляваше от това и яростно защитаваше идеите си пред директора. Дори президентът на Съединените щати не смееше да се противопостави на Фонтейн по начина, по който го правеше Стратмор. Само човек с политически имунитет можеше да постъпва по този начин — или човек като Стратмор, абсолютно безразличен към политиката.

Сюзан се изкачи на площадката. Още преди да почука, електронната ключалка избръмча, вратата се отвори и началникът й направи знак да влезе.

— Благодаря, че се отзова, Сюзан. Задължен съм ти.

— Няма нищо — усмихна се тя и седна на стола срещу него.

Стратмор беше висок, здраво сложен мъж и обикновените му черти с нищо не издаваха твърдостта и взискателността му. Само сивите му очи подсказваха, че е уверен и дискретен, но днес погледът в тях бе нетипично объркан.

— Изглеждаш скапан — отбеляза Сюзан.

— Бил съм и по-добре — въздъхна Стратмор.

„И още как“ — помисли си тя.

Всъщност Стратмор изглеждаше ужасно зле. Оредяващата му коса беше разрошена и въпреки включения климатик по челото му бе избила пот. Човек можеше да помисли, че е спал с костюма си. Седеше зад модерно бюро с две изнесени цифрови клавиатури и компютърен монитор в единия край. По бюрото бяха пръснати разпечатки и то изглеждаше като пулт на извънземен космически кораб, попаднал незнайно как в центъра на скрития зад спуснатите завеси негов офис.

— Трудна седмица? — съчувствено попита тя.

— Както обикновено — сви рамене Стратмор. — ФЕГ отново се нахвърлиха върху мен с искания за гражданските си права.

Сюзан се позасмя. ФЕГ, или Фондация „Електронни граници“, беше световна коалиция на компютърните потребители, която финансираше влиятелна организация за защита на гражданските свободи, поддържаше всички форми на свобода на словото и си бе поставила за цел да образова всички за реалностите и опасностите, свързани с живота в електронния свят. Членовете й непрестанно добираха срещу онова, което наричаха „оруелски стил на подслушване от страна на правителствените организации“ — в частност АНС. Образно казано, ФЕГ бе постоянен трън в петата на Стратмор.

— Е, за мен поне това не е новина — отбеляза тя. — Любопитна съм каква е извънредната ситуация, заради която ме измъкна от ваната.

Стратмор не отговори веднага — разсеяно гладеше с пръсти тракбола, монтиран в плота на бюрото му. Накрая погледна Сюзан и попита:

— Можеш ли да ми кажеш колко най-дълго е трябвало на TRANSLTR да разбие шифър?

Въпросът я изненада. Не виждаше смисъла в него. „Затова ли ме извика?“