Цифрова крепост - Страница 17

Всъщност компютърните вируси бяха също толкова разнообразни, като бактериалните. Също като живите си „колеги“, компютърните вируси имаха една цел — да се прикачат към системата-приемник и да се реплицират. В този случай приемникът бе TRANSLTR.

Чартрукян се изненада да научи, че в АНС досега не са имали проблеми с вирусите. Вярно, „Гонтлит“ бе надежден страж, но все пак АНС „смучеше от дъното“, ненаситно поемаше огромни масиви цифрова информация, постъпващи от цял свят. Подобен начин на събиране на данни бе като безразборния секс — със или без защита рано или късно нещо се „лепва“.

Чартрукян приключи с прегледа на журналния файл. Само че бе още по-озадачен. Всички въведени в TRANSLTR файлове бяха определени като безопасни. „Гонтлит“ не бе открил нищо подозрително, което означаваше, че всеки подаден на TRANSLTR файл е чист.

— Тогава какво те мъчи толкова, по дяволите? — риторично попита той в празната стая. Усети, че се е изпотил. Зачуди се дали не е редно да съобщи неприятната новина на Стратмор.

— Сканиране за вирус — каза си той пак на глас, за да се успокои. — Трябва да сканирам компютъра за вируси.

Знаеше, че Стратмор също е наредил да се направи проверка за вируси в системата. Погледна още веднъж празното помещение на „Крипто“ и неохотно взе решение. Извика сканиращата за вируси програма и я стартира. Проверката щеше да отнеме петнайсетина минути.

— Моля те, мини без проблеми — прошепна той. — Бъди чист. Кажи ми, че всичко е наред.

Но в себе си Чартрукян усещаше, че нещата не са наред. Инстинктът му подсказваше, че във вътрешностите на „чудовището“ става нещо във висша степен необичайно.

10.

— Енсей Танкадо е мъртъв? — На Сюзан й призля. — Убил си го? Нали каза, че…

— Не съм го докосвал и с пръст — прекъсна я Стратмор. — Починал е от сърдечен удар. От КОМИНТ ми се обадиха рано сутринта. Компютърът им открил името на Танкадо в полицейска справка на управлението в Севиля, изпратена за сведение в Интерпол.

— Сърдечен удар? — Сюзан го погледна със съмнение. — Та той беше само на трийсет.

— На трийсет и две — поправи я Стратмор. — Имал е вроден сърдечен порок.

— Не съм чувала подобно нещо.

— Има го в медицинския му картон към АНС. Разбираш, че не е нещо, с което би се хвалил, нали?

Но Сюзан имаше проблеми с невероятното съвпадение във времето.

— И някакъв вроден порок може да го довърши… просто така? — Всичко се нареждаше прекалено удобно.

Стратмор сви рамене.

— Слабо сърце… в комбинация с горещините в Испания. Добави към това и стреса от изнудването на АНС…

Сюзан помълча. Въпреки създалите се обстоятелства съжаляваше за кончината на един гениален криптолог, на всичко отгоре неин бивш колега. Мрачният глас на Стратмор я извади от мислите й:

— Единственото хубаво в цялата история е, че Танкадо е пътувал сам. Имаме всички основания да допускаме, че неговият партньор още не е научил за смъртта му. Испанските власти ни уверяват, че ще задържат съобщението колкото може по-дълго. Самите ние научихме само защото КОМИНТ следеше развитието на ситуацията отблизо. — Стратмор изгледа Сюзан внимателно. — Трябва да намеря неговия човек, преди да е разбрал за смъртта на Танкадо. Точно затова те повиках. Трябва да ми помогнеш.

Сюзан се обърка. Струваше й се, че „своевременната“ кончина на Енсей Танкадо разрешава всичките им проблеми.

— Шефе — възрази тя, — ако властите казват, че е починал от сърдечен удар, това сваля съмненията от нас. Партньорът му ще разбере, че АНС е с чисти ръце.

— Чисти ръце? — Стратмор като че ли не вярваше на ушите си. — Някой изнудва АНС и няколко дни по-късно е намерен мъртъв… и ние не сме замесени? Готов съм да се обзаложа на какво пожелаеш, че тайнственият приятел на Танкадо няма да види нещата в тази светлина. Каквото и да се е случило, в неговите очи ние ще сме виновни. В крайна сметка, нека сме справедливи: това може да е отрова, може резултатите от аутопсията да са фалшифицирани, може да са още ред неща. — Стратмор замълча за момент. — Каква беше първата ти реакция, когато ти казах, че Танкадо е мъртъв?

Тя сви вежди.

— Че сме го убили ние.

— Видя ли? След като АНС има ресурсите да изведе пет спътника „Райълайт“ в геостационарна орбита над Близкия изток, предположението, че можем да купим няколко испански полицаи, е повече от възможно.

Сюзан изпусна сдържания в гърдите й въздух. „Енсей Танкадо е мъртъв. Подозренията ще паднат върху АНС“.

— Ще можем ли да намерим партньора му навреме?

— Надявам се. Все пак имаме за какво да се захванем. Танкадо многократно завяваше, че работи с партньор. Според мен го е правил с надеждата да обезсърчи софтуерните компании, които биха искали да му навредят или да откраднат ключа. Нали заплашва, че ако му се случи „случка“, партньорът му веднага ще публикува ключа и всички фирми ще трябва да се конкурират с безплатно разпространяван софтуер.

— Умно — съгласи се Сюзан.

Стратмор продължи:

— Танкадо няколко пъти назовава партньора си: North Dakota — Северна Дакота.

— Очевидно става дума за някакъв псевдоним.

— Да… Все пак, просто за всеки случай, потърсих в интернет с низ „Северна Дакота“. Мислех, че няма да попадна на нищо интересно, но се натъкнах на имейл акаунт. — Стратмор помълча. — Разбира се, допуснах, че това не е интересуващият ни човек, но пак така, за всеки случай, разрових за този акаунт. Представи си изненадата ми, когато установих, че пощенската кутия към него е пълна с имейли от Енсей Танкадо. — Стратмор повдигна вежди. — И във всички съобщения се говореше за „Цифрова крепост“ и плановете на Танкадо да постави АНС на колене.