Цифрова крепост - Страница 32

Грег Хейл бе намерил спасение от съдбата на дребен престъпник в американската морска пехота. Там бе научил и компютрите. В крайна сметка се бе превърнал в един от най-добрите програмисти на Флота и бе поел по пътя на славна военна кариера. Два дни преди да приключи третия си мандат, бъдещето му внезапно се бе променило. По време на пиянска свада Хейл бе убил по непредпазливост колега пехотинец. Корейското бойно изкуство таекуондо, макар и умение на самозащита, се бе оказало смъртоносно. Бяха го разжалвали веднага.

След като бе излежал малката си присъда, Халит бе започнал да търси работа като програмист в частния сектор. Не бе правил опити да скрие инцидента, довел до края на неговата така и несъстояла се кариера, и успешно бе изкушавал колебаещите се работодатели с предложението да поработи месец за тях, без да му плащат. Не бе имало недостиг на желаещи да опитат — и след като се бяха убеждавали, че е на ти с компютрите, бяха искали да го задържат.

С натрупването на опит като програмист Хейл си бе създал благодарение на интернет и безброй връзки из целия свят. Беше от новото поколение киберманиаци, разполагащи с имейл кореспонденти във всяка страна по света, и с интерес посещаваше както чат клубове със съмнителна слава, така и европейските електронни форуми. На два пъти го бяха уволнявали, защото бе използвал служебния си достъп до интернет, за да сваля порно-снимки.

— Какво правиш тук? — попита Хейл и я изгледа втренчено. Нямаше съмнение, че бе разчитал да разполага с „Възел 3“ за себе си в този съботен ден.

Сюзан си наложи да запази хладнокръвие.

— Събота е, Грег, Мога да ти задам същия въпрос. — Всъщност тя знаеше с какво се занимава Грег тук. Той беше неизлечим компютърен маниак. Без да се съобразява с правилото да се почива в събота, Грег често идваше в „Крипто“ през уикендите, за да разполага с повече изчислителна мощност за тест на новите програми, над които работеше.

— Просто исках да оптимизирам няколко реда код и да проверя електронната си поща — обясни Хейл, без да спира да я оглежда. — Та за какво каза, че си дошла ти днес тук?

— Не съм ти казала — отговори Сюзан.

Хейл заинтригувано изви вежди.

— Хайде да не се правим на свенливи. Знаеш, че във „Възел 3“ тайни няма. Един за всички, всички за един и така нататък.

Сюзан отпи от билковия си чай, подчертано, без да му обръща внимание. Хейл сви рамене, тръгна към кухненския бокс на „Възел 3“ — това винаги бе първата му спирка тук, престорено въздъхна дълбоко и огледа, без да се притеснява, краката на Сюзан, показващи се под масичката на терминала. Без да го поглежда, Сюзан ги прибра и продължи да работи. Хейл се ухили.

Сюзан бе свикнала с опитите му да я свали. Любимата му фраза бе намекът за по-близък интерфейс с цел да установят степента на съвместимост на индивидуалния им хардуер. Фраза, от която стомахът на Сюзан се обръщаше. Проблемът бе, че беше прекалено горда, за да се оплаче на Стратмор от Хейл — беше й много по-лесно да не му обръща внимание.

Хейл отиде до бокса, извади от хладилника кутия тофу и лакомо изяде няколко лъжици. После се облегна на кухненската печка и приглади сивите си панталони „Белвиен“ и колосаната си риза.

— Дълго ли ще останеш?

— Цяла нощ — късо му отговори Сюзан.

— Хм… — Хейл игриво изгука: — Една незабравима нощ в Кошарката, само двамцата.

— Само тримцата — поправи го Сюзан. — Стратмор е горе. На твое място щях да се разкарам, преди да ме видят.

Хейл сви рамене.

— Щом не възразява срещу твоето присъствие… Сигурно много се наслаждава на компанията ти.

Сюзан се насили да замълчи.

Хейл се засмя, прибра кутията с тофу, взе бутилка зехтин и отпи няколко глътки. Беше безкомпромисен на тема здравословен начин на живот и твърдеше, че зехтинът прочиства червата му. Когато не досаждаше на колегите си с предложение да опитат сока му от моркови, превъзнасяше разумността от профилактика на дебелото черво.

После остави зехтина и отиде при компютъра си. Беше доста далече от този на Сюзан, но тя все пак усети афтършейва му и сбърчи нос.

— Хубав одеколон, Грег. Цялото шишенце ли си излял?

Хейл щракна ключа на терминала.

— Всичко за теб, мила.

Докато той чакаше терминала си да загрее, Сюзан внезапно се сети нещо, което я разтревожи. Ами ако Хейл извикаше таймера на текущата задача? Нямаше никаква разумна причина да го направи, но Сюзан бе убедена, че такъв като него никога няма да се хване на нелепата история за диагностика, която се опъва на TRANSLTR вече цели шестнайсет часа. Хейл щеше да настои за истината. А точно истината бе онова, което Сюзан не желаеше да споделя с него. Просто нямаше доверие на Грег Хейл. Той не бе от „материала“ на АНС. Сюзан се бе противопоставила на назначаването му, но АНС не бе имала избор. Хейл бе резултат на операция по минимизиране на щетите.

Фиаското „Скипджак“.

Преди четири години, в опит да създаде единен стандарт на криптосистема с публични ключове, Конгресът бе натоварил най-добрите математици на нацията — тоест работещите в АНС — да създадат нов супералгоритъм. Замисълът бе Конгресът да гласува закон, обявяващ новия алгоритъм за национален стандарт, което щеше да реши проблемите по съвместимостта на различните шифрови системи, затрудняващи комуникациите между големите корпорации.

Разбира се, да се поиска от АНС да помогне в подобряването на криптоинфраструктурата в областта на системите с публични ключове бе като да поискаш от осъдения на смърт да скове собствения си ковчег. По онова време TRANSLTR още не бе даже на проектна фаза и всякакви подобрения на съществуващите системи само щяха да затруднят и без това сложната работа на АНС.