Цифрова крепост - Страница 33

ФЕГ бе разбрала този конфликт на интереси и най-енергично бе лобирала идеята, че АНС ще предложи слаб алгоритъм за нещо, с което тя сама да може да се справи. За да успокои духовете, Конгресът бе обявил, че след като АНС приключи работата си върху алгоритъма, формулата ще бъде публикувана за анализ от математиците по света, които да се изкажат за качеството на постигнатото.

Не съвсем охотно ръководеният от Стратмор екип на АНС бе създал алгоритъм, станал известен под името „Скипджак“. „Скипджак“ бе представен пред Конгреса за одобрение. Математици от кол и въже се нахвърлиха върху него — и останаха силно впечатлени. Единодушното заключение бе, че става дума за силен, надежден, чист алгоритъм, притежаващ всички качества да се превърне в национален стандарт.

Три дни преди Конгресът да гласува одобряването на „Скипджак“, младият математик от „Бел Лабс“ Грег Хейл шокира света, като обяви, че е намерил „задна врата“, скрита дълбоко в алгоритъма.

„Вратичката“ представляваше няколко написани от Стратмор реда код, маскирани като невинно изглеждащ програмен текст и включени в тялото на алгоритъма. Вмъкването бе осъществено по толкова изкусен начин, че никой, с изключение на Грег Хейл, не им бе обърнал внимание. Ефектът от включването на този код се свеждаше до това, че шифровани със „Скипджак“ текстове можеха да бъдат четени с тайна парола, известна само на АНС. Стратмор за малко не бе успял да превърне предложението за националния стандарт за зашифроване в най-големия разузнавателен удар в историята на АНС, защото АНС щеше да държи шперца за всички шифровани в Америка съобщения.

Разбиращите от компютри бяха възмутени. Членовете на ФЕГ се нахвърлиха като лешояди на скандала, разпердушиниха Конгреса заради проявената наивност, и обявиха АНС за най-голямата заплаха за свободния свят от времето на Хитлер. Стандартът за зашифроване се оказа мъртвороден.

Никой не се изненада, когато след два дни Грег Хейл бе назначен на работа в АНС. Стратмор бе сметнал, че от стратегическа гледна точка е по-добре Хейл да работи вътре в АНС за целите на ведомството, отколкото навън — срещу него.

Стратмор бе посрещнал скандала около „Скипджак“, без да се огъне. Най-енергично бе защитил пред Конгреса действията си и бе предупредил, че жаждата на обществеността за тайна на личните комуникации един ден ще се обърне срещу интересите на хората. Бе настоял, че обществото има нужда някой да бди над него и че има нужда от АНС, за да бъде опазен мирът. Разбира се, групи като ФЕГ мислеха иначе. И се бореха срещу него оттогава — и досега.

24.

Дейвид Бекър беше в телефонната кабина от другата страна на улицата срещу „Ла Клиника де Салуд Публика“ — преди малко го бяха изхвърлили за притесняване на пациент номер 104, мосю Клошар.

Неочаквано нещата се бяха усложнили много повече, отколкото бе мислил, че е възможно. Дребната му услуга за Стратмор — да прибере малко лични вещи — се бе превърнала в преследване на странен пръстен.

Току-що бе позвънил на Стратмор и му бе разказал за германския турист. Новината не бе посрещната добре. Стратмор поиска да научи подробности, а след това изпадна в продължителен размисъл. „Дейвид — каза накрая той, — намирането на този пръстен се превръща във въпрос, опиращ до националната сигурност. Оставям нещата в твои ръце. Моля те… не ме предавай“. И без да чака отговор, прекъсна разговора.

Дейвид въздъхна, взе овехтелия телефонен указател „Guia telefonica“, разлисти жълтите страници и прошепна:

— Да видим сега накъде.

Имаше само три номера на агенции за придружителки и това не му изглеждаше като добра отправна точка. Малкото, което му бе известно, се свеждаше до червената коса на придружителката на германеца — за щастие рядкост за страна като Испания. Клошар бе казал „Росна капка“. Бекър се намръщи… Росна капка? Звучеше му по-скоро като име на крава, а не на девойка. Това изобщо не бе свястно католическо име… Клошар сигурно се бе объркал.

Набра първия номер.

— Servicio Social de Sevilla — каза в слушалката приятен женски глас.

Бекър вкара в испанския си плътен немски акцент.

— Hola, habias Aleman?

— Не, но говоря английски.

Бекър смени на развален английски.

— Благодаря. Дали бихте могли да ми помогнете…

— Да, кажете? — Жената говореше бавно, явно се стараеше да услужи на потенциалния клиент. — Придружителка ли желаете?

— Да… да, моля. Днес мой брат, Клаус, намерил момиче, много красиво. Червена коса, искам същото. За утре, моля.

— Брат ви Клаус е идвал тук? — Гласът стана лек и въздушен като шампанско, сякаш бяха стари приятели.

— Да, той много дебел. Помни него?

— Днес ли е идвал тук, казвате?

Бекър чу в слушалката разлистване на страници — явно проверяваха графика. Едва ли щяха да намерят Клаус, но според Бекър подобни клиенти рядко използваха истинските си имена.

— Ммм… съжалявам — извини се жената. — Не го виждам тук. А как се казва момичето, с което е брат ви?

— Имало червена коса — обясни Бекър, отбягвайки въпроса.

— Червена коса… — повтори тя. Настъпи пауза. — А сигурен ли сте, че брат ви е идвал тук?

— Сигурен, да.

— Съжалявам, нямаме червенокоси. Разполагаме само с истински андалуски красавици.

— Червена коса — повтори Бекър. Чувстваше се адски глупаво. И добави с още по-голямо притеснение: — Казва се Росна капка.

Нелепото име не направи впечатление на жената. Тя се извини и каза на Бекър, че сигурно е объркал агенцията им с друга, след което вежливо затвори.

Първи опит, първи неуспех.

Намръщен, Бекър набра следващия номер. Свърза се веднага.