Цифрова крепост - Страница 35

Убиецът натисна малък ключ и очилата му оживяха. Пред очите му запълзя текст:

ОБЕКТ: ПИЕР КЛОШАР — ТЕРМИНИРАН

Усмихна се. Изпращането на уведомления за извършените убийства бе част от задачата му. Но включването на имената на жертвите — това според човека с телените очила бе проява на елегантност. Пръстите му отново заиграха и клетъчният модем се активира:

СЪОБЩЕНИЕТО ИЗПРАТЕНО

26.

Бекър седеше на пейката срещу обществената болница и се питаше какво да направи в тази ситуация. Обажданията му до агенциите за придружителки не бяха дали резултат. Обезпокоен за сигурността на комуникациите от обществени телефони, Стратмор му бе наредил да не се обажда, докато не намери пръстена. Бекър се замисли дали да не се обърне за помощ към местната полиция — може би те разполагаха с данни за червенокоса проститутка, — но Стратмор бе забранил и това. „Ти си невидим. Никой не трябва да знае за съществуването на пръстена“.

Някакъв тих глас в периферията на съзнанието му шепнеше, че пропуска нещо… нещо може би критично важно… но макар да го чуваше, Бекър бе безсилен да се сети какво би могло да е това нещо. „Аз съм преподавател, по дяволите, а не проклет таен агент!“ Започваше да се пита защо Стратмор не бе изпратил професионалист.

Стана и безцелно тръгна по Кале Делициас. Вече падаше нощта и плочникът под краката му се стопяваше в мрака.

„Росна капка“.

Нещо в това абсурдно име не му даваше покой. Росна капка. Мазният глас на сеньор Ролдан от Escortes Belen не излизаше от главата му. „При нас работят само две червенокоси… две червенокоси… Имакулада и Росио… Росио… Росио…“

Бекър спря като вкопан. Изведнъж разбра. „И аз наричам себе си лингвист?“ Не можеше да повярва, че е пропуснал да забележи нещо толкова елементарно.

Росио бе едно от най-популярните испански имена. То предаваше истинските добродетели на едно младо католическо момиче — чистота, девственост, естествена красота. Понятия, които се подразбираха от буквалното му значение — „капка роса“!

В ушите на Бекър прозвуча гласът на възрастния канадец. Росна капка. Росио бе превела по този начин името си на единствения език, на който тя и клиентът й можеха да разговарят — английския. Развълнуван, Бекър се огледа за телефон.

Мъжът с телените очила го следваше на разстояние, от другата страна на улицата.

27.

На етажа на отдел „Крипто“ сенките се издължаваха и ставаха по-малко контрастни. Автоматичното осветление над главите им постепенно се засили, за да компенсира настъпващия здрач. Сюзан седеше пред терминала в очакване на новини от трейсъра си. По някаква причина той все още не бе сработил.

Мислите й непрекъснато се отклоняваха — Дейвид й липсваше, а Грег Хейл й досаждаше с присъствието си и й се искаше най-сетне да си тръгне. За щастие поне мълчеше, потънал в работата си. Сюзан ни най-малко не се интересуваше точно каква задача го е довела тук в почивния ден, молеше се само да не активира монитора за наработеното време. Досега явно не го бе направил, защото шестнайсет часа със сигурност щяха да го накарат да извика от удивление.

Тъкмо довършваше третата си чаша билков чай, когато чакането свърши — терминалът й издаде къс звук. Пулсът й се ускори. На екрана се появи иконата на запечатан плик, обявяващ пристигането на имейл. Сюзан хвърли поглед към Грег. Той беше все така потънал в проблема си. Тя затаи дъх, щракна два пъти с мишката върху иконата на плика и прошепна:

— Северна Дакота, сега ще разберем кой си.

Имейлът се отвори. Състоеше се от един-единствен ред. Сюзан го прочете. След това го прочете още веднъж.

...

ВЕЧЕРЯ В „АЛФРЕДО“? В 8?

От другата страна на залата Грег тихо се засмя. Сюзан провери подателя.

...

FROM: GHALE@crypto.nsa.gov

Ядоса се, но не го показа. Вместо това изтри имейла от диска си.

— Много умно, Грег.

— Там правят страхотно карпачо — усмихна се той. — Какво ще кажеш? А след това бихме могли да…

— Забрави.

— Снобка — въздъхна Грег и отново се съсредоточи върху монитора пред себе си. Беше поне стотният му опит да свали Сюзан. Гениалната криптоложка бе постоянен дразнител за него. Често си бе представял как правят секс… въображението му рисуваше картина, в която той я държи за краката и я обладава върху извития черен корпус на TRANSLTR. Само че Сюзан не се поддаваше на опитите му. Онова, което правеше нещата още по-трудно поносими, бе, че тази жена бе влюбена в някакъв университетски преподавател, който се трудеше по цял ден за трохи. Щеше да е крайно жалко Сюзан да разводни гените си, като роди от някакъв учен… при положение, че можеше да има на разположение Грег. „Ние бихме имали идеалните деца“, помисли си той.

— Върху какво работиш? — поинтересува се Грег: опитваше различен подход. Сюзан не отговори. — Ясно, голям екипен играч си. Наистина ли не мога да надникна? — Хейл стана и започна да заобикаля разположените в кръг терминали.

Сюзан почувства, че любопитството на Хейл днес може да създаде сериозни проблеми. Затова взе бързо решение и повтори лъжата на шефа:

— Диагностика.

Хейл спря.

— Диагностика? — В гласа му звучеше нескривано съмнение. — Прекарваш съботния си ден в провеждането на диагностика, вместо да се забавлявате с професора?

— Казва се Дейвид.

— Не ме интересува.

Сюзан го изгледа гневно.

— Нямаш ли си друга работа?

— Да не се опитваш да се отървеш от мен? — престорено се нацупи Хейл.

— Честно казано, да.

— Господи, Сю, колко ме нарани. — Сюзан Флечър присви застрашително очи. Мразеше да я наричат Сю. Не че в името имаше нещо лошо, но Хейл бе единственият, който се обръщаше към нея така. — Защо не взема да ти помогна? — предложи услугите си Хейл и отново тръгна по периферията на кръга към нея. — Аз съм царят на диагностиката. Освен това умирам да видя що за диагностична програма е докарала тук в съботен ден великата Сюзан Флечър.