Цифрова крепост - Страница 49

При нормални обстоятелства заобикалянето на „Гонтлит“ бе немислимо. В конкретната ситуация обаче нямаше никаква опасност в това да се вкара „Цифрова крепост“ направо в TRANSLTR а шефът знаеше точно какво съдържа файлът и откъде е дошъл.

— Моите уважения, сър — направи последен опит да защити тезата си Чартрукян, — но никога не съм чувал за диагностична програма, използваща полиморфни…

— Шефе — прекъсна го Сюзан, неспособна да чака повече, — наистина трябва да…

Този път опитът й бе осуетен от позвъняването на мобилния телефон на Стратмор. Началникът й го вдигна до ухото си и изръмжа:

— Какво има?! — После млъкна и изслуша говорещия.

За момент Сюзан забрави за Хейл. Молеше се това да е Дейвид. „Кажи ми, че с него всичко е наред. Кажи ми, че е намерил пръстена!“ Стратмор прехвана погледа й и се смръщи. Не беше Дейвид.

Сюзан усети, че въздухът не й стига. Единственото, което я вълнуваше в момента, бе да разбере, че мъжът, когото обича, е в безопасност. Стратмор, знаеше тя, бе нетърпелив по други причини: ако Дейвид много се забавеше, щеше да се наложи да му бъде изпратена помощ, а това бяха агентите на АНС. Това бе гамбит, който той се надяваше да избегне.

— Шефе… — на издържа Чартрукян. — Наистина мисля, че се налага да проверим…

— Задръж така — каза той на събеседника си, сложи ръка върху микрофона и вбесено изгледа младия сис-сек. — Господин Чартрукян, ако не сте разбрали, тази дискусия приключи! Напуснете „Крипто“! Това е заповед!

Чартрукян беше смаян.

— Но, сър, полиморфните низове…

— МОМЕНТАЛНО! — изрева извън себе си Стратмор.

Чартрукян онемя. После сърдито тръгна към лабораторията по защита.

Стратмор се обърна и погледна недоумяващо Хейл. Сюзан напълно разбираше озадачеността на началника си. Хейл бе мълчал… бе останал нетипично незабележим. Хейл отлично знаеше, че няма такова нещо като диагностична програма, използваща полиморфни низове, още по-малко такава, която да ангажира цялата мощ на TRANSLTR в продължение на немислимите осемнайсет часа. И въпреки това не бе обелил нито дума. Стоеше до тях и изглеждаше напълно безразличен към цялата суматоха. И Стратмор явно се питаше защо. Сюзан имаше отговора.

— Шефе — настоя тя, — спешно се налага да…

— Минутка — прекъсна я той, без да откъсва изучаващия си поглед от Хейл. — Разговорът е важен. — И с това обяснение се обърна и тръгна към офиса си.

Сюзан безпомощно отвори уста, но думите спряха на върха на езика й. „Хейл е «Северна Дакота»!“ Тя застина, неспособна да диша. Усещаше, че Хейл я гледа с любопитство. Обърна се. Хейл направи крачка встрани и галантно я покани с жест към вратата на „Възел 3“.

— След теб, Сюзан.

41.

Камериерката лежеше в безсъзнание на пода в сервизното помещение за спално бельо на трети етаж в „Алфонсо XIII“. Мъжът с очилата с телени рамки остави в джоба й ключа, отварящ всички стаи в хотела. Не бе чул вика й, когато я бе ударил, но нямаше как — беше глух от дванайсетгодишен.

Посегна към калъфа с батериите на колана си с известна доза респект — това беше подарък от клиент и в известен смисъл устройството го бе върнало към нов живот. Сега можеше да поддържа връзка с клиентите си от всяка точка на света. На всичко отгоре комуникациите бяха бързи и непроследими.

Както винаги докосна бутона с нетърпение. Очилата му се събудиха за живот. Пръстите му погалиха празния въздух и бързо започнаха да се докосват. По навик записа имената на жертвите си — бе ги научил от личните им документи. Буквите се появиха в лещите на очилата му като призраци във въздуха.

...

ОБЕКТ: РОСИО ЕВА ГРАНАДА — ТЕРМИНИРАН
ОБЕКТ: ХАНС ХУБЕР — ТЕРМИНИРАН

Три етажа по-долу Бекър плати сметката и без да бърза, тръгна през фоайето с полупразната чаша в ръка. Искаше да излезе на терасата на чист въздух. Как беше… влизане и излизане? Само че нещата съвсем не се бяха развили, както си ги бе представял. И сега трябваше да вземе трудно решение. Дали да се предаде и да потегли за летището? Въпрос на национална сигурност. Той изруга под нос. Защо тогава бяха изпратили него?

Щом се отдалечи от бармана, изля чашата си в една саксия с жасмин. От водката главата му беше леко замаяна. „Най-евтиният за напиване човек на света“, беше се пошегувала веднъж с него Сюзан. Той наля тежката кристална чаша от чешмичката и отпи дълга глътка.

Протегна се няколко пъти, за да прогони мъглата в главата си, остави чашата и се върна през фоайето.

Докато минаваше пред асансьорите, единият се отвори. Вътре имаше мъж. Но Бекър видя единствено тънките рамки на очилата му, защото мъжът издухваше носа си в носна кърпичка. Бекър вежливо се усмихна, мина пред него и излезе в задушаващата жега на нощна Севиля.

42.

Във „Възел 3“ Сюзан неспокойно крачеше напред-назад. Съжаляваше, че не бе разкрила Хейл, докато бе имала тази възможност.

Хейл седна пред терминала си.

— Стресът е убиец, Сю. Ако споделиш с мен, ще ти олекне, уверявам те.

Сюзан си наложи да седне. Според нея Стратмор трябваше да е свършил важния си разговор и щеше да се върне, за да поговорят, но от него нямаше и следа. Сюзан полагаше големи усилия да запази спокойствие. Погледна към екрана на компютъра си. Трейсърът още бе активен… за втори път. Не че вече имаше смисъл — тя знаеше отлично какъв адрес ще й върне: GHALE@crypto.nsa.gov.

Сюзан вдигна поглед към офиса на Стратмор и разбра, че повече не може да чака. Налагаше се да прекъсне телефонния разговор на началника си, колкото и важен да бе той. Стана и бързо тръгна към вратата.

Хейл, разтревожен от необичайното й поведение, стана и й препречи пътя.