Цифрова крепост - Страница 66

— Мамка му…

Сюзан се хвърли към плъзгащата се врата — молеше се за чудото в този момент Стратмор да възстанови захранването и вратата да се отвори. Нищо подобно не се случи и тя само безсилно заудря с юмруци по дебелото стъкло.

Загубил малко от пъргавината си, Хейл тежко закрачи към нея. Лицето му бе плувнало в кръв. Миг по-късно ръцете му отново я обхванаха — едната върху лявата й гръд, другата — през корема.

Тя изпищя.

Хейл я влачеше назад, токата на колана му болезнено се впиваше в гърба й. Сюзан просто не можеше да повярва, че едно човешко същество може да е толкова силно. Той продължаваше да я тегли и от триенето в мокета обувките й се изуха. Без никакво усилие Хейл я вдигна във въздуха и я стовари на пода до нейния терминал.

Сюзан лежеше по гръб, полата й се бе набрала до кръста й. Горното копче на блузката й се бе разкопчало. В безсилен ужас тя гледаше как Хейл я възсяда — притисна я с тежестта си към пода. Не можеше да разчете нищо в очите му. Или… или може би страх? Или гняв все пак? Очите му се забиха в тялото й. Обхвана я нова вълна на паника.

Хейл се намести върху нея и я загледа яростно, В главата й се стрелкаха откъслечни образи на онова, което я бяха учили за самоотбраната. Опита се да се противопостави, но тялото й отказваше да реагира. И тя престана да се бори. Просто затвори очи.

„Господи, моля те… не!“

65.

Бринкерхоф крачеше из офиса на Мидж.

— Никой не е заобикалял „Гонтлит“. Това е невъзможно!

— Бъркаш — отсече тя. — Току-що разговарях с Джаба. Той каза, че миналата година е инсталирал възможност за заобикаляне на филтрите му.

Личният помощник на Фонтейн я изгледа със съмнение.

— Чувам такова нещо за пръв път.

— Никой не го е чувал. Това е трябвало да бъде голяма тайна.

— Мидж — отново заспори Бринкерхоф, — Джаба е маниак на тема сигурност и защита! Той никога не би инсталирал програмен ключ за заобикаляне на филтрите…

— Стратмор го е накарал — прекъсна го тя.

Бринкерхоф буквално си представи как мозъкът й щрака.

— Помниш ли миналата година — попита тя, — когато Стратмор работеше върху онази антисемитска терористична група в Калифорния?

Бринкерхоф кимна. Това бе един от големите удари на Стратмор. Използвайки TRANSLTR, за да разбие прехванато шифровано съобщение, той бе разкрил заговор да се заложи бомба в едно еврейско училище в Лос Анджелис. Беше успял да разшифрова някакъв имейл само дванайсет минути, преди бомбата да експлодира, и с едно светкавично телефонно обаждане беше спасил живота на триста ученици.

— Е, нека сега ти кажа нещо — продължи Мидж. — Според Джаба Стратмор е прехванал онзи имейл шест часа преди бомбата да гръмне.

Челюстта на Бринкерхоф увисна.

— Но… но… защо е чакал толкова?

— Защото не е могъл да накара TRANSLTR да разбие шифъра. Опитвал какво ли не, но „Гонтлит“ неизменно отхвърлял файла. Бил шифрован с някакъв алгоритъм с публично известен ключ, който филтрите още не познавали. И на Джаба му трябвали почти шест часа да ги актуализира.

Бринкерхоф беше смаян.

— Стратмор побеснял. И накарал Джаба да инсталира ключ за заобикаляне на „Гонтлит“, в случай че нещо подобно се случи пак.

— Господи — възкликна Бринкерхоф. — Нямах представа. — После присви очи. — Всъщност… какво искаш да ми кажеш с това?

— Според мен Стратмор вчера е използвал точи ключ… за да обработи файл, който „Гонтлит“ е отхвърлил.

— Е, и? Нали ключът е затова?

Мидж поклати глава.

— Не и ако във файла има вирус.

Бринкерхоф подскочи.

— Вирус? Откъде накъде вирус?

— Това е единственото обяснение — каза тя. — Според Джаба само вирус може да вкара TRANSLTR в толкова дълго продължаващ цикъл, така че…

— Чакай малко! — прекъсна я Бринкерхоф. — Стратмор ми заяви, че всичко е наред!

— Лъже.

Бринкерхоф не можеше да разбере.

— Искаш да кажеш, че Стратмор съзнателно е вкарал вирус в TRANSLTR?

— Не — остро отговори тя. — Не мисля, че е знаел за съществуването на вирус. Според мен са го изработили.

Бринкерхоф загуби дар слово. Според него Мидж Милкен определено не бе с всичкия си.

— Това предположение обяснява много неща — настоя тя. Най-малкото обяснява защо е останал тук цяла нощ.

— Вкарвал е вируси в собствения си компютър?

— Престани! — с досада каза тя. — Опитва се да прикрие собствената си грешка! А сега не може да спре TRANSLTR и да възстанови захранването, защото вирусът е вкарал процесорите в безкраен цикъл, от който не могат да излязат.

Бринкерхоф извъртя театрално очи. Мидж и в миналото бе откачала, но никога като сега. Опита се да я успокои:

— Джаба, изглежда, не се притеснява много.

— Джаба е глупак — изсъска тя.

Това вече изненада Бринкерхоф. Никой никога не беше наричал Джаба глупак — „прасе“ може би да, но „глупак“?…

— Опитваш се да наложиш женската си интуиция над научните степени на Джаба в сферата на антиинвазивното програмиране? — И като видя, че го гледа неприязнено, вдигна примирително ръце. — Мидж, знам, че мразиш Стратмор, но…

— Това няма нищо общо със Стратмор! — На Мидж започваше да й писва от тази „констатация“. — Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че Стратмор наистина е заобиколил „Гонтлит“. След което трябва да се обадим на директора.

— Страхотно! — изпъшка Бринкерхоф. — Защо не взема да позвъня на Стратмор и да го помоля да ни изпрати подписано от него заявление?

— Не става! — отговори тя, без да обръща внимание на сарказма му. — Стратмор вече ни излъга веднъж. — После го погледна в очите. — Имаш ли ключ за кабинета на Фонтейн?